Тренировки

Ползите от бягането

Pinterest LinkedIn Tumblr

Ползите от бягането – Защо не бива да ви е страх за ставите?

Има няколко въпроса, които бягащите срещат редовно  – „Как са ставите?” или „Не те ли е страх, че ще си прецакаш колената?”. Някои от нас бегачите знаят, че всъщтност рискът не е толкова голям, но понякога сам започваш да си задаваш въпроса къде е истината и кое е вярно. Истината е че подобни въпроси по-често задават не лекари, не физио-терапевти, не ортопеди, а хора – приятели или роднини, които просто предполагат, че бягането опустошава телата ни и след време ще трябва да ни сменят колената или да се движим в инвалидни колички, заради нашите болни от артрит стави.
Остеоартрита е най-честата форма на артрит и се получава, когато хрущяла, който смекчава натоварването в ставите се разпада или разрушава в резултат на което извършването на физическа активност носи неприятна болка.  Това кара хората да си мислят, че бягането засилва този процес на разпад и болка. Така докато бягаме , заздравяваме сърцето, белите дробове, душата и тялото, се случва да ни заболи някоя става и да се замислим дали нашите приятели, които не бягат  са прави.
Факт е, че когато бягаме разумно – ползваме подходящи маратонки за бягане, въстановяваме се правилно от контузии, правим заздравяващи краката упражнения и си оставяме дни за почивка – ставаме по-устойчиви на остеоартрит отколкото останалите хора като цяло. Това не е някакъв мит, а общоприет факт до, който са достигнали медицински експерти.  Всъщтност хората, които постоянно ни питат „Не те ли е страх за ставите ти?” са значително по-застрашени от проблеми със ставите.

Факторът тегло
Фактор номер едно за остеоартрит е наднорменото тегло. Всички ще се съгласим, че хората, които бягат редовно не страдат от наднормено тегло. Заседналият начин на живот и наднорменото тегло увеличават заплахата от остеоартрит с 45% спрямо тези, които водят активен живот. Колкото повече тежи един човек, толкова по-голямо натоварване има върху ставите му, което ускорява разрушаването на хрущяла. Загубата на тегло е един от най-добрите методи за предотвратяване на остеоартрит.  В този ред на мисли е всеизвестен и факта, че бягането е един от най-ефективните начини да изгаряте излишните килограми.
Бягането не само помага да се регулира телесната маса, то подобрява много от функциите на тялото, включително и здравината на ставите. Когато тренирате, хрущялът в ставите се разширява, така той привличат повече кислород и изхърлят отпадъчни продукти, което го обогатява и прави по-здрав.  Без движение той става слаб, което е предпоставка за проблеми.

Освен това при движение се укрепват ставните връзки, които  подкрепят ставите.  Това ги прави по-стабилни и по-малко податливи на навяхвания  и травми, които могат да повредят хрущяла и в крайна сметка да доведе до остеоартрит.

Същестуват редица изследвания, които показват, че бегачите имат по-здрави стави от хора, които водят застоял начин на живот или се движат по-рядко. Има дори изледвания на професионални атлети – маратонци, които подлагат ставите си на огромни натоварвания и е установено, че дори те не са подложени на по-голям риск за ставите от нормален човек.  

Лесни съвети за предпазване от контузии
–    не бягайте с контузии  в ставите (докато не ги възстановите)
–    носете подходящи маратонки за бягане
–    добавете упражнения за разтягане към тренировките си
–    ранното диагностициране на контузии ще ви предпази от травми в дългосрочен план и ще помогне за по-бързо възстановяване

1 Comment

  1. Здравейте, имам скъсани предни кръстни връзки и на двете колена, едното е оперирано (след баскетбол) и се чуства по-зле, поради тази причина не оперирах и другото (след ски). Няма да цитирам изследвания, статии и мнения, а само ще споделя личния си опит с няколко думи: когато не спортувам – болят и се чустват зле. Никога не съм бил голям фен на тичането, но от тази зима някак естествено започнах да тичам редовно (2-5 пъти седмично) по Витоша в сняг и лег, на хлъзгав и неравен терен. Продължавам вече няколко месеца с поостепенно увеличаване на дистанция и скорост. Не измервам километри, започнах с 20-на минутни тичания и в момента тичам 40-50 минути комбинация от асфалт, черен път и пътека с няколкостотин метра денивелация. Колената ми се чустват прекрасно когато тичам редовно (без да се преуморявам), когато се обездвижа няколко дни, болките се връщат. Интересно ми е докъде ще мога да стигна, експериментите продължават 🙂 За мен изводът е като в онзи култов филм: run, Forrest, run!

Write A Comment