В края на годината сме ви подготвили серия от блиц интервюта с някои от емблематичните бегачи-любители (по-известни като Машини)
Започваме с Божидар Антонов:
- родом от Кърджали
- каскадьор
- бегач на дълги и ултра-дълги разстояния
Завършил НСА (Национална Спортна Академия). За пръв път го срещнахме на Обиколката на Витоша 2012-та, където той се бе класирал на 4-то място. Тогава си мислихме, че има нови добри попълнения в ултрамаратонските бягания. Оказа се, че през 2008 г. той успешно прави обиколка на България (бягайки) и неговата история с този спорт, съвсем не е толкова кратка, колкото си мислихме първоначално.
Снимки: личен архив на Божидар Антонов
Божо, както го наричат приятелите е изключително позитивна личност, влагаща огромна страст в нещата, които прави. През 2013-та година направи опит да пробяга разстоянието от Ком до Емине. Същата година с бягане успешно изкачи върховете Вихрен, Мусала и Черни връх, а разстоянието между тях измина с велосипед. Цялото предизвикателство отне малко над 19 часа.
През 2014-та Божидар спечели Персенк ултра (130км ултрамаратон в Родопите) и финишира на 9-то място във възрастовата си група наX-Alpine(ултрамаратон провеждащ се в района Санбернар в Алпите).
През пролетта на 2014-та година, основава групата –Хомо Луденси започва да организира групови тренировки, за обща физическа подготовка и кондиция. Ние естествено се включвахме в тях, за да се убедим, колко полезни и тежки са те.
Ето и едно блиц интервю, което Божо даде за нас:
– Разкажи ни как протече за теб 2014-та година и доволен ли си от това, което се случи?
Б:Както обикновено, ще бъда “многословен”. За мен 2014 беше страхотна и съм много доволен от случилото се през нея.
– На колко състезания участва. Би ли разказал малко за най-впечатляващите от тях?
Б: През годината участвах на:
– – 3 ултрамаратона
– – Едно състезание в близкия космос a.k.a. Skyrun Мальовица
– – Един дуатлон Пастра а.к.а Ride or Run Rila
– – Май това беше…
Обиколката на Витоша – по принцип това никак не ми е любимо състезание, но само от гледна точка на трасето, много е равно и бързо. Иначе, винаги е приятно да си там, все пак е люлката на ултрамаратоните в България и всички са там, в началото на сезона..
снимка: Kriso Photography
Вербиер- св. Бернард a.k.a X-Alpine (111km с 8 400м D+) – Уникално състезание провеждащо се ежегодно в Швейцарските Алпи. Много тежко състезание със страхотна атмосфера.
Персенк Ултра – сравнително тежко състезание, уникална атмосфера и страхотна организация. Ако има състезание, което да се дава за пример в България за положени усилия в организация и сплотяване на бегаческата общност, това е Персенк Ултра.
снимка: Радослав Каймакаров
Ride or Run Пастра (дуатлон) – тежко състезание, страхотна локация, прекрасна атмосфера и много добра организация. Единственото, което не ми харесва там е бетона, но предвид естеството на състезанието е разбираемо…ако беше по пътеки колоезденето би било почти невъзможно. Динята беше райска там!
Мальовица – най-готиното и любимо трасе в България
Skyrun Maliovitsa – снимка: Владислав Терзийски
– Какви цели преследваше през годината?
Б: Не съм си поставял някакви цели, които да обсебват ума ми. За мен водещото винаги е удоволствието от движението. Според мен, така трябва да е и за повечето хора. Ужасно е това, че младите хора, а и не само, свързват спорта с изкривените разбирания на професионалния спорт за победа на всяка цена. Този спорт ти взима много повече отколкото ти дава и в крайна сметка оставя един привкус на разочарование.
За мен беше много важно да завърша Персенк Ултра, защото това беше единственото състезание , което не съм завършвал до момента.
От скоро ми се е зародила идеята да участвам в ултрамаратонът Tor Des Geants (330km – 24 000m D+). Само като си помисля за него и имам пеперуди в стомаха.
– Кои бяха най-трудните ти моменти?
Б: От спортен характер, най-трудно ми беше, когато не можех да бягам заради контузия. Не беше нещо сериозно, но така или иначе не ми позволяваше да се движа нормално и това определено ми се отрази. Преследваше ме абсолютен карък и две седмици преди Витоша 100 на една тренировките с каскадьори, при блъскане с кола разтегнах аддуктор. Тогава приключих с бягането за доста време, единствените ми бягания бяха на Витоша 100, Пастра, Вербиер и няколко разходки по Витоша. След като отшумя тази контузия се появи проблем с глезена, който ми създаваше проблеми през втората половина на лятото. Това наложи да спра с бягането почти през целия летен сезон.
– Кои бяха най-приятните ти моменти?
Б: Не мога да посоча конкретни моменти, защото са много. Като цяло имам усещането за приятен и пълноценен живот…имам страхотни приятели, здрав съм, почти успявам да правя, каквото искам…щастлив съм!
– Кой е бегачът, който те вдъхнови най-силно през тази година?
Б: Много се радвам на хора като Руско Кадиев, Любо Палакарчев и Любен Кенанов, които ни показват, че духа на човек няма възраст.
От ляво на дясно (Любомир Кенанов, Руско Кадиев и Любомир Палакарчев)
– Срещу кой бегач искаш да премериш сили?
Б: Най-сериозните битки винаги са срещу себе си, но ако трябва да посоча някого, бих посочил Килиан и Милен Балабанов на някоя тежка ултра. Иначе, винаги ми е готино като се гоним с Тони Петков на някакви технични спускания (видео – пример за технични спуксания).
снимка: Kriso Photography
– Какво искаш да ти се случи през 2015-та?
Б: – Много бих искал да имам дете.
– Отново да поема отново по пътя Ком-Емине.
– Банско – Вихрен – Мусала – Черни Връх – арката на НСА.
– …и някой друг сериозен ултрамаратон.
Ултрамаратоните са трудно начинание. Преди да направите първата стъпка, консултирайте се с хора, които вече са изминали този път или се присъединете към общността на ултрамаратонците.
