Андрей Стефанов е на 23 години от Ловеч. Завършил е местната гимназия за чужди езици и сега е 5 курс студент в Медицински университет – Пловдив специалност Фармация.
От аматьорското бягане до първият маратон
От малък страстта му е тичането. В началното училище е бил в отбора по лека атлетика. Състезавал се е в дисциплините 60м.( за деца е 60м, а после от юношеска възраст на 100м), дълъг скок и щафета. До седми клас се е занимавал активно със спорт. След 7 клас спира да практикува по-усилена физическа дейност. Желанието му да тича се завръща отново, през последната година в гимназията. Тогава той спортува любителски, в парковете в Ловеч като бяга средно по 5-10 км.
След това го приемат студент в Пловдив. За негово щастие близо до общежитията има много хубава спортна база – Гребната база, където има голям воден басейн с обиколка около 5 км. Имайки идеални условия той започва да бяга през свободното време. Тогава се записва в отбора по лека атлетика към университета. Участвал е в състезания на 100м и щафета, където е имал опит в миналото и където по негови думи е участвал поради липса на други атлети. Бързо осъзнава, че късите дистанции вече не са неговата сила. Андрей е висок и слаб и няма физиката на спринтьор и се преориентира към дистанциите 1500м и 5000м. Няма медали в тези дисциплини, но за човек, който не се е готвил професионално до този момент е имал прилични класирания.
Източната философия и връзката с бягането
Преди година и половина започва да се интересува от източна философия, йога, медитация и по-конкретно от философията на духовния учител Шри Чинмой, който също е бил голям спортист. Тогава разбира за Шри Чинмой Маратон Тим (международна организация, основана от Шри Чинмой през 1977г. и организира маратони, ултрамаратони и многодневни маратони основно в Северна Америка, Европа и Австралия и Нова Зенландия) и че ще организират маратон в Пловдив през април 2010.
Тогава е разполагал с 2-3 месеца за подготовка. Започва да тича около 10-20 км, като само веднъж е завършвал 30км дистанция. С доста усилия успява да завърши маратона с време 4 часа. /за справка това не е никак лошо време за първи маратон/
Ултрамаратоните
След първият си маратон гледа филм за най-дългия сертифициран ултрамаратон в света – 3100 мили Себенадминаване (4989км). В Андрей се поражда вътрешното желание да участва. След това се запознава с г-н Иван Гарабитов, който е заслужил тренъор по борба и има здравословен център за отслабване и възстановяване. Споделя му голямото си желание да участва на мартони и ултрамартони и той се съгласява да му помага и да го подготви. От тогава октомври-ноември месец започва да се подготвя под ръководството на г-н Гарабитов.
Неговите методи включват медитация, специални йога дихателни упражнения, специални йога физически упражнения, матрично-рйтъмна терапия за възстановяване на мускули, сухожилия и стави и швейцарски палмов сироп Мадал Бал, съдържащ всички необходими витамини, минерали и даващ тонус, свежест и енергия. Андрей не е приемал никакви други хранителни добавки, протеини, витамини или медикаменти. От година и половина е вегетарианец и не консумира месо. Прилага методиката на треньор Гарабидов стриктно в продължение на 3 месеца, като бяга доста често и дори няколко дни един след друг. Като до този момент е изминавал по 50км за два последователни дни.
Подготовка за Ню Йорк
През февруари с треньора предприемат подготовка за състезание в Ню Йорк. То е с продължителност 10 дена, като минимума, който трябва да се избяга за ден е 80 км. Ако не избягаш 80км, всеки ден те дисквалифицират. Обикновено състезателите тичат по 100 км на ден, а за челните места над 120км дори и 150 км на ден. Състезанието ще се състои април месец. Подготовката си провежда на Гребната база в Пловдив, като всеки ден в продължение на 10 дена е тичал по 60км.
Той разказва, че първият ден не е бил много труден, защото организмът му е бил свеж и е имал много сили, но към края на деня силите му се изчерпват. Медитацията е нещото много мy помага, защото му позволява да се концентрира само за състезнието и да не мисли за много други неща. По време на дълго бягане той се стреми да не мисли или да мисли положително, защото всяка отрицателна мисъл, съмнение или страх могат да го накарат да се откаже. По време на състезанието пие от сиропа “Мадал Бал” растворен със сок от лимони, джинджифил и вода. За вечеря приема по-леки храни. След завършването на всеки ден го възстановяват с матрично-ритъмната терапия, която помага да се намали болката в мускулите, ставите и сухожилията. Вторият и третият ден са били по-трудни, защото организма на Андрей не е свиканал с такива натоварвания и се е нуждаел от известно време, за да се адаптира. След третия ден вече е било по-лесно, защото организма се адаптира. В края на петия ден Андрей се настройва психически, че половината е минало и вече е по-лесно. Той изминава разстоянието за около 7 часа, като през това време е почивал за малко и се е хранил. Времето му е било около 6 минути за 1км, а последните километри е изминавал с темпо 7мин. за 1 км. Сега на Андрей предстои състезние в Ню Йорк. Състезанието е през април месец и ще е с продължителност 10 дена като минимума е 80километра на ден. Андрей ще се е стреми да бяга по около 90км, а целта му е да завърши състезнието. В момента младия ултрамаратонец не се бори за челни места. На такъв тип състезние, ако човек иска да се класира на първите места трябва да тича над 120 км на ден. Андрей иска през тази година да се приспособи, да укрепне и едва тогава да мисли за по-високи цели.
Откъде черпи вдъхнивение
Вдъхновение и ентусиазъм черпи от други българи, който имат големи успехи в маратоните и ултрамартоните като – Цветан Цеков (Шопан) и Ради Милев.
Съвет за всички започващи да бягат
“Бих дал един съвет на всички, които започват с тичане или се занимат с тичане, че стига да искат, значи могат. Аз съм започнал абсолютно като аматъор и не съм имал никакви дадености. Голямата ми страст и вътрешно желане са ми дали стремеж да започна да се занимавам с тичане. Ако човек има желание да се тича маратони и ултрамаратони, едно добро начало е по 3 км на ден и след това да вдигне към 10 км (това е средно около 1 час с нормално темпо, даже леко бавно) и да ги тича малко по-продъжително време -около 2-3 месеца. Чак тогава да увеличава дистанцията. Когато мине над 20 км това е добър напредък. Една малка тайна, че при маратона най-трудните са последните 5 км. Затова не се отказвайте!! Вече сте изминали 37! Какво са само още 5…”
Историята и снимковият материал са предоставени от Андрей Стефанов.
