runbg

Сряда, 10 16th

Last updateПон, 13 Фев 2012 6am

Administrator

Administrator

И през тази година дойде сезона планинското бягане в истинската му същност. Може би най-трудното състезание по планинско бягане в България ще се проведе на 9 юни в Банско. Pirin run 2013 ще е състезание за бегачи и колоездачи по две обособени трасета. Това ще е третото издание на състазнието, което предизвиква всички любители на планинското бягане със своите 2000 метра изкачване за дистанция от само 13км. 

Дата и място: 9 юни 2013, Банско
Организатори: Община Банско, БФЛА, Сдружение Маратон
Дисциплини: Състезание по планинско бягане в изкачване. Състезание по планинско колоездене в изкачване.
Състезателни категории:  Мъже, Жени, Юноши, Девойки (родени 1993г. или по-късно); Ветерани Мъже, Ветерани жени (родени 1972г. или по-рано)
    
Трасе: Старт:  Хотел Kempinski Grand Arena (995м надморска височина)
Финал 1 за колоездачи: Хижа Вихрен (13км, 1950м надморска височина)
Финал 2 за бегачи:  вр. Вихрен (13км, 2914м надморска височина)
Настилка: Ски път каменист макадан; асфалтов път, бегачите ползват и туристическа пътека.

Програма:
8 Юни 19:00ч. Техническа конференция и регистрация за участие в Kempinski Hotel Grand Arena
8 Юни 20:00ч. „Паста парти“  за участници, спонсори и медии в Kempinski Hotel Grand Arena
9 Юни 8:00-9:30ч.  Регистрация за участие в зоната на старта
9 Юни 10:00ч.  Старт – едновременен за всички участници 
9 Юни 14:30ч.  Церемония по награждаване пред Kempinski Hotel Grand Arena****
9 Юни 15:00ч.  Затваряне на финала
 
За повече информация, регистрация и резервации посетете сайта на състезанието

Продължава...

Международният ден на детето се празнува на 1 юни в почти всички страни. Води началото си от Световната конференция по въпросите на детското здраве, която се провежда през 1925 г. в Женева (Швейцария). В България отбелязването му започва след 1949 г., когато Москва обявява, че 1 юни се приема за Международен ден за защита на децата.

По случай денят на детето искахме да ви разкажем интересна история. Спряхме се на история за бебе маратонец. 

Малкият Матей е само на 1 година и 1 месец, но вече е изминавал разстояние дори по-дълго от това на класическият маратон от 42км195м. Матей вече е участвал в 7 състезания и заедно с тренировките надминава дължината на маратона. 

Бебето маратонец Матей

Как е успял ли? Отговорът е - заедно със своя баща Иван Радев. Матей изминава разстоянието на гърба на своя татко.

Родителите му споделят, че той явно разбира, че се намира на спортен празник и дори се радва, а понякога спортните занимания му помагат да заспи по-лесно. 

За нас примерът на родителите и възпитаването с любов към спорта заслужава огромни адмирации. Поздравяваме всички малки и вече пораснали деца, а на родителите да не забравят да се забавляват с децата си.

Честит празник! 

Продължава...

Ако има състезание ветеран - това е Обиколката на Витоша. Това събитие има над 45 годишна история и малко хора знаят, че някога се е казвало 100км за 24 часа. Въпреки многото години трасето е изменяно само два пъти, а в съвременния си вид и дължина съществува сравнително от скоро. В него са участвали и продължават да участват страхотни бегачи, планинари, а последните няколко години и колоездачи, които допълват палитрата на това мега събитие. В миналото са участвали хора като Даниел Цокев, Любо Палакарчев, Руско Кадиев, Стефан Орлов, Рад Шеутов, Емил Апостолов, Ради Милев и много други, които са допринесли за това Обиколката на Витоша та е състезание, което всички да очакват.

През последните години се отличават имената на покойният вече Петър Унжиев, Димитър Давидов и Ганчо Славов, които стимулират останалите и нивото расте с всяка изминала година. В колоезденето и появата на Уолтър Клепе вдигна нивото на българското планинско колоездене с няколко нива. Участието в Обиколката на Витоша въпреки трудностите е нещо, което само участвалите разбират истински. Ние бихме го сравнили с хазарт на човешките възможности. Фразата "Никога повече!" е най-често споменаваната от всеки участник, но всеки знае и с усмивка си спомня за всички перипети и налудничеви неща, които е преживял по трасето с останалите като него. 

Ако сте фенове на ултрамаратоните или имате въпроси за подготовката, тази фейсбук група е за вас - Ултрамаратонци.

Информация за изданието през 2013г.:

старт: 22 юни (21-ви срещу 22-ри в 00:00 часа)

Състезанието се състои в пълна обиколка на Витоша по 100-километров планински маршрут.

Организатор:

Клуб "Витоша" и Магазин АЛПИ

Какво представлява състезанието?

»   пълна обиколка около планината Витоша

»   дължина на трасето 94км

»   положителна денивелация от 2000 м

»   2 дисциплини:скороходци и колоездачи

»   8 контролно-подкрепителни пункта: Тихия кът, Владая, Кладница, яз. Студена, Чуйпетлово, Брезите, Симеоново, Драгалевци (на тях участниците получават храни и  напитки и се проследява тяхното контролно време)

  максималното време за преодоляване на дистанцията: 20 часа за скороходците и 14 за колоездачите

»   различни типове трасета – асфалтово шосе, черен път и горски пътеки

»   старт и финал: бул. България, срещу резиденция Бояна

»   без възрастови ограничения

Тази година ще бъдат допуснати до участие 1000 души, като от тях 350 бегачи и 650 колоездачи.

Записването е открито до 18.06.2013 г.  в 18:00 часа или до попълване на съответните квоти.

Записани състезатели са само тези, които са се регистрирали в сайта, предали са своите декларации и са платили таксата си за участие. (Състезателите, могат да се регистрират на сайта http://vitosha100km.bg/ )

Стартова такса – 15лв 

При непопълване на квотата и записване след закриването на редовното записване, таксата е 25 лв. 

ВАЖНО! До състезанието се допускат хора, които предварително или на старта са предали попълнена и подписана декларация и са заплатили съответната стартова такса. Декларацията може да изтеглите от сайта на състезанието или от тук.

Какво ще се случи на изданието през 2013-та, скоро ще разберем? Ето и някои съвети за тези, които имат съмнения и въпроси относно екипировката и участието. 

Ако имате нужда от повече информация:

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

фен страница: https://www.facebook.com/vitosha100km

0888 22 77 36, 0887 606 418

Магазин Алпи

Гр. София, ул. Ворино 19

Продължава...

На 26.05 бе даден старта на осмият етап на RunBG Trail Series, в подножието на Стара Планина в гр.Бухово. Въпреки дългия уикенд и почивните дни на старт застанаха 70 участника, които премериха сили в две дистанции 5км и 10км. Трасето бе едно от най-красивите и достъпни до сега. Един друг факт бе доста радостен - на това издание нито един участник не успя да се загуби, поради тази причина не връчихме награда за най-загубен участник. Освен участници от България в състезанието се включиха участници от САЩ, Франция и Полша.

Времето в Бухово през изминалия уикенд бе изключително подходящо за бягане дори прохладноо, а температурите не бяха изпепеляващи. Зимните издания на  RunBG Trail Series бяха съпътсвани от кал и сняг, които отстъпиха място на хубавите гледни, цъфналите цветя и зелената природа.
 
Как протече състезанието? 
При мъжете на 10км първи финишира Димитър Михайлов - 00:42:21, следван от Димитър Димитров - 00:43:25 и Петър Попункьов - 00:43:42.
 
При жените на същата дистанция тройката оформиха - Малина Вацкичева - 00:54:30, Ива Дикова - 00:57:57 и Яна Петрова - 01:01:06. В състезанието участие взе и рекордьорката на България на 100км - Малина Вацкичева, която е ветеран и се състезава активно. 
 
При мъжете на късата дистанция от 5км първи се класира Александър Желязков - 00:21:04, следван от Димитър Димитров - 00:21:45 и Ивайло Иванов - 00:22:32. При дамите първа бе Моника Филипова - 00:23:07 , следвана от Десислава Иванова - 00:26:31 и Каролина Борисова - 00:27:22.
 
Спортният празник бе възможен с подкрепата на верига магазини SLS и Mizuno, които са новият партньор на Trail Series и ще са осигурят награди за следващите издания и за генералното класиране. Отново снимахме с официалната камера на веригата - Go Pro. Кметство Бухово, KrisoK photography, ние от runbg.net и нашите страхотни доброволци.
 
Очаквайте информация за следващия старт съвсем скоро, а той ще се проведе на 16 юни.
 
Снимки албум | facebook албум
youtube канал
  фен страница на RunBG Trail Series

Интересни факти:

Участваха 5 доброволци. Научи как да станеш доброволец и какви са ползите от това -доброволчество.

Класиране 

Крайно класиране Генерално класиране

Продължава...

Евроспорт предстои да излъчат два репортажа за два ултрамаратона. Първият е за легендарният Marathon Des Sables или пясъчният маратон, а веднага след него репортаж за едно ново състезание Ultra Trail Mt. Fuji (обиколка на планината-вулкан Фуджи). 

Наскоро публикувахме интервю с първият българин участвал в Marathon Des Sables, който е многоетапен ултрамаратон през пясъците на пустинята Сахара. Интервюто с Красимир Георгиев и неговата борба с пустинята може да прочетете тук

Преди месец се проведе и второто издание на Ultra Trail Mt. Fuji. Това бе едва второто издание, но то само за две години се превърна в ключово събитие в света на ултрамаратоните. Със своите 161км и 9000м денивелация, то е едно сериозно предизвикателство. През тази година имаше и българско участие в лицето на Даниел Панев, който измина разстоянието до 80-тия километър и прекрати участието си заради травма. 

Евроспорт ще излъчи двата репортажа на 22 май от 10:00часа до 11:00 часа. За всяко състезание са отделени по 30 минути.

10:00
МАРАТОН
Маратон: Пясъчен маратон - ._._.  (30мин)
10:30
АДВЕНЧЪР
Адвенчър: "Ултра трейл Монт Фуджи" - ._._.  (30мин)

Може да следите програмата на Евроспорт тук, а по-интересните новини от света на спорта може да следите и на фейсбук страницата на Евроспорт България.

Може да зададете и въпрос и да ви отгворят в ефир на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Коментарът на на двете състезания ще е на Ангел Искрев.

Продължава...

Веднъж годишно ще видите по телевизиите репортаж за Marathon Des Sables. Това е едно многоетапно състезание през пустинята, което е способно да сломи всеки. Според много хора това е едно от най-тежките състезания и със сигурност най-популярния многоетапен ултрамаратон. Винаги ни е било интересно дали има българи, които участват в него. През миналата година се запознахме с един щур българин, който кръстосваще джунглите на Виатнам бягайки многоетапни ултрамаратони. Тази година той реши да участва и в Marathon des Sables. Решихме да направим едно интервю с него, за да разберем, как за бога се бягат подобни дистанции в най-коварната пустиня - Сахара.

 
1.Представи се. Кажи ни кой е Краси Георгиев?
Казвам се Красимир Георгиев, роден в София и от 16 години живея в Лондон. Започнах с психология в НБУ (Нов Български Университет) след, което завърших в Лондон. След 5 години работа с жертви на насилие реших, че стреса е твърде голям  и така започна интереса ми към готварството и диетологията. Работех с различни кухни и техники докато се насочих към спортната диетология. Така започнах работа с доста от националните отбори на Обединеното кралство по: хандбал, синхронно плуване, а за Олимпийски-те игри в Лондон работех с отбора по гребане. В същото време съм треньор по бягане на дълги разстояния и в момента консултирам спортисти и компании.
 
2.Кога започна да бягаш и как стигна до момента с ултрамаратоните?
Започнах преди 8 години след като бях решил да отслабна с тичане. Свалих 25 кг за 3 месеца и оттам започна аферата ми с дългото бягане. 2005-та беше първият ми маратон в Единбург и разбрах, че това е любовта на живота ми (след моите маратонки Newton разбира се). От тогава имам зад гърба си 30 маратона по целия свят като Бейрут е може би любимият ми заради хумусът след състезанието.
След първите няколко маратона исках да се пробвам и на нещо по-дълго и така започнах с ултра дистанциите. Имам в актива си от 50 до 130км. Преди около година и половина започнах да бягам етапни състезания, които за мене са крале на ултра-маратоните.
 
3.Кое е нещото, което те мотивира да покоряваш приключение след приключение?
Наистина за един бегач на ултра-маратон или етапно състезание, участието е приключение. Тича се по няколко дни и е изпитание, както за тялото така и за духа. Мисля че мотивацията ми е глада към неизвестното, да навлезеш все по-дълбоко в собствените си възможности.
 
4.Как се подготвяш за състезанията, в които участваш?
Зависи от състезанието, но за по-дългите тичам маратон всяка седмица като през останалото време се занимавам с колоездене. Хълмовете в тези случаи са ми верни другари. Понякога използвам парашут вързан за мене, с който тичам за по-голямо съпротивление. Понякога използвам и гума от трактор. В крайна сметка обаче нищо не може да те подготви за състезание в Джунглата, Сахара или на Полюсите.
 
5.Тази година участва в Marathon des Sables. Беше първият българин в това състезание. Как се реши да участваш?
Marathon des Sables /MDS/ е нещо, в което аз искам да участвам откакто се помня. Най-ранният ми спомен е как седя в стаята си пред телевизора, гледайки всички тези супер човеци прекосяващи пустинята. Тогава съм бил не по-голям от 12 години и гледах с отворена уста дълго време. Аз исках да съм един от тези супер човеци.
 
6. Разкажи ни как протече състезанието?
Всяка сутрин тръгвахме под звуците на AC DC - Highway to Hell. Бяхме 1000 човека заредени от адреналин и емоция и от това, което е подготвил за нас Patric Bauer. Според първоначалното теглене раницата ми тежеше около 8.9кг, което не беше толкова зле, но след като официално я премерих беше 9.9км, а с още 3 бутилки с вода достигна 12кг. Това не е малко товар, защото след първият ден раменете ми бяха с рани и трябваше да ме превържат в клиниката.
 
Ден 1 - бе доста необичаен като за MDS, стартирахме с 38км, а обикновено са 25-30км. Тази година етапите бяха брутални, този първи ден имахме 8км дюни, което наистина разбива душата ти. Тичайки в пясък меко казано не е лесно, след което се насочихме към първата си планина. Деня завърши с хълмчета, които шеговито се наричат малките братчета на дюните. През първите 27км аз се питах вътрешно дали съм готов за това състезание. Шока беше голям, просто нямах никакви резерви останали и никога не ми е било толкова тежко. След като завърших първият етап получих крампи, които не спряха в продължение на 2 часа.
След като вечерях се почувствах по-добре и успях да се разходя из бивака. Явно за всеки е било шок, защото където и да погледнех, виждах хора с превързани рамене и крака, които мълчаливо се хранеха. По време на този първи етап отпаднаха повече от 20 човека, един от които бе и миналогодишния победител Salameh al Agra, който сподели, че е имал травма в бедрото, която отново се е обадила. Той стоя с нас през цялото време, като помагаше на състезателите, превръзвайки им краката и ги мотивираше – изключителен човек.
Ден 2 – беше 30.2км с 4000 метра обща денивелация, като на места имаше въжета, които ни помагаха да се изкачваме по дюните и камъните. Трябваше да прекосим три планини. Аз се чувствах по-добре от миналият ден и се опитах да наваксам време в края на етапа, а гетите ми бяха скъсани от острите камъни и  пясъкът влизаше в обувките ми.
Ден 3 – Дължината му беше 38км, който се състоеше от около 10км пясък и дюни, нормални изкачвания и дъно на море, което бе пресъхнало и напукано. То се простираше с километри. Бягайки сам по тази бяла повърхност на място забравено от човека, те кара да се прекланяш пред величествената пустиня.
Ден 4 – това беше големият етап от 76км, който всеки чакаше нервно, просто защото след третият ден краката ти те болят, раменете и кръста също и по време на такъв етап всичко може да се случи. За да бъде още по-умопомрачително слънцето се издигна доста бързо и започна да грее изтощените ни тела. В 11:00 часа температурите бяха над 50 градуса с тенденция да се покачват, а аз едва хващах бутилката си с вода. Пръстите ми бяха подути двойно, а краката ми бяха превързани и стегнати, за да не растат повече.
Имахме и конкретно време, за коетото да достигнем до контролен пункт 4, но след това ако искаш можеш да отседнеш и да спиш там и да продължиш на сутринта. Аз избрах да почина за около час и да вечерям след, което продължих. Искаше ми се да стигна, колкото се може по-бързо, за да мога да почина тотално, за да съм готов за последният етап от 42км.
Точно в 7:00 вечерта, слънцето се скри и се спусна тъмнината над дюните. Пътят ни беше маркиран със зелени светлини, а имаше и лазери между контролен пункт 4 и 5, където видимостта беше доста ниска и се придвижвах към финала с наведена глава. По пътя се събрахме малка групичка – едно момиче от Лондон, едно момче от Хонг Конг и още една жена от Рио. Преминахме разстоянието за около 15 часа и прегърнати преминахме финала към 1:30ч през нощта – чувството бе неописуемо.
Ден 5 – След дългият етап тези 42км в последният етап ти се струват като лятна ваканция, с тази разлика, че раменете още повече те болят, краката вече са отекли перманентно и пристъпването бе много болезнено. Моите гети за пясък бяха съвсем скъсани и се държаха на кинезитейп (кинези лента). Въпреки всичко аз започнах да тичам – просто тичането бе по-малко болезнено. Всеки знаеше, че ни остава само маратон до финала и тогава като чели всичко се обърна срещу нас. Температурите пак достигнаха рекордни висоти, а и се наложи да прекосяваме каменисти местности, а камъните бяха остри като бръсначи.
След 25-тия километър забелязах, че едно от момчетата, с които тичахме преди това беше наистина в много окаяно състояние и се наложи да му помогна. Ходех с него около 5км до другият контролен пост. Переодично го поливах с вода и го насилвах да се храни. Оставаха ни 12км и не бих го оставил да слънчаса и да отпадне от състезанието. Пристигнахме на последният пункт, където медиците се погрижиха за него. Аз продължих да бягам и след около 4км влязохме в едно селце. Там хората ни махаха отвсякъде и беше наистина вълнуващо. На хълма след селото се разкри гледка, която ме докара до сълзи. Аз виждах финала там далече се белееха палатките и ни очакваше края на това извънредно състезание. Последните 6км ги изминах като си пеех на ум и мислех върху това, какво ми даде това пътешествие, какви чувства ме спохождаха. Ах, колко време чаках този момент – последните 100 метра извадих знамето си от раница и го развях с гордост и чак, когато Patrick Bauer ме прегърна и ми постави медала, забелязах че сълзи се стичат по очите ми....
 
7. Какво представлява организацията на MDS?
Организацията беше изключителна за такова голямо състезание. Около 500 човека се грижеха за нас, за да имаме всичко и да сме добре, за да можем да се концентрираме само в това да оживеем. Имаше над 100 лекари и сестри, а през нощта имаше охрана около биваците. Всички бяха изключително любезни, а имаше и много доброволци от повечето страни, за да се разбират с тези, които не говореха английски или френски. Всичко беше по часовник и всяка минута се знаеше, какво се прави. Два хеликоптера кръжаха постоянно над нас, над 20 джипа и едно превозно средство на въздушна възглавница. Ако случайно се отклониш на повече от 100м от пътя, веднага идваше хеликоптер и те пита дали си ок и дали всичко е наред.
 
8. Кое те затруднявашe по време на MDS?
Пясъка беше голям проблем, а когато температурата достигне над 50 градуса, устата ти изсъхва моментално. Като изключим това се приспособих към всичко доста бързо.
 
9. Как се пребори с трудностите?
И друг път съм бил в положение, в което тялото ти не иска да се мръдне нито сантиметър повече. Знаех, че аз няма да се откажа съзнателно, каквото и да случва аз ще завърша, само се молех да не припадна или да бъда ухапан от скорпион или змия или някоя травма. Когато на четвъртият етап от 76 км по обяд температурите достигнаха до 55 градуса и бях в състояние, в което почти започвах да халюцинирам, започнах да бъда доста внимателен с приема на вода и таблетки сол.
 
10.Кое е следващото ултра предизвикателство, което ще покориш?
Следващото ми етапно състезание трябваше да е през май в Бутан, но аз реших, че е твърде скоро след MDS, а на желанието ми да изпитвам болка и да тичам до припадък му трябва време, за да се възвърне. Затова може би през септември ще участвам в състезание в Атласките планини (отново 250км етапно състезание) или в Буркина Фасо (240км), след което ще се отдам на маратони и ултрамаратони до януари, когато ще бягам етапно състезание в Индия или Trans Omania, което е 300км нон-стоп състезание през Оман. 
 
снимки: личен архив на Красимир Георгиев

Продължава...

 Защото На 21.04.2013 във Владая ще се проведе Vladaya Eco Run - част от RunBG Trail Series (седмо поредно издание).

Vladaya Eco Run -  събитието е в чест на пролетта, природата, която се събужда, а ние решихме, че е време за пролетно почистване. Този път ще почистваме местността, където ще бягаме. Всеки желаещ може да се включи на 20 и 21 април в почистването на района около старта, както и трасето. Ще осигурим торби за почистване, а всеки  желаещ може да  се включи като ни пише на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или ни пише на страницата във фейсбук. Повече информация за събитието може да намерите в сайта на състезанието - http://trailseries.bg/sabitia/vladaya

На 15.04.2013 по време на 117-тото издание на най-старият и най-престижен маратон в САЩ бе извършено безпрецедентно посегателство. Две експлозии убиха 3-ма и раниха над 140 от участниците.

Подобно деяние не може да бъде толерирано по никакъв начин. На 21.04.2013 преди старта на Vladaya Eco Run ще запазим едноминутно мълчание в знак на солидарност към загиналите и пострадалите.  

Ние вярваме, че нищо не може да сломи маратонският дух и в неделя ще бягаме, за да го покажем! 

Дистанции: 6.3км късо трасе и 12.6 км – 2х6.3км  дълго трасеТакса: 10лв – (регистрация в деня на старта е 15лв/ регистрирайки се предварително ни улеснявате значително в подготовката)

Регистрация: он-лайн – тук

Пълната информация за събитието може да намерите в сайта на състезанието - http://trailseries.bg/sabitia/vladaya/

Facebook събитие – тук

Vladaya Eco Run

Вижте Vladaya Eco Run 21.04.2013 на по-голяма карта

Продължава...

Маратона в Бостън е култово състезание в САЩ, това е най-старият маратон в страната, и най-значимият (има 117 издания). За да разбере човек събитията от 15 април, трябва да разбере, какво е било засегнато и какво означава то за хората.

Събитието стартира само с 18 души през 1897 г.; а миналата година са участвали над 35 000. Това е състезанието, където легендарният Алберто Салазар и Дик Биърдсли правят своят дуел за титлата през 1982. Това е мястото, където Кип Литън може би кара колело, и където Роузи Руиз определено взе метрото, за да финишира по-бързо. Това състезанието е икона, защото за него трябва да се класираш. Ако видиш човек с тениска от Маратона в Ню Йорк - това означава, че е извадил късмет в лотарията. Aко видиш човек с тениска от Бостънския маратон това означава, че тича бързо и се е трудил много време, за да я заслужи. Финала на 15 април в Бостън е един от най-тъжните и най-ужасните в спорта.
Алберто Салазар и Дик Биърдсли
Обичайната гледка в един обикновен състезателен ден би била, добре тренирани бегачи от цял сват финишират - изпотении, щастливи, спринтиращи, за да спечелят ценни секунди, развяващи флаве на страните си, на фона на многобройната публика, която ги окуражава. 
 
Какво представлява състезанито
Състезанието е от точка до точка - няма обиколки. Старта е в далечното градче Хопкинтън (Hopkinton), и следва път на изток, където е финала в Бостън. Има публика от началото до края, а по трасето дори и в по-малко населената част, може да се видят цели семейства, аплодиращи. Трасето минава и до колежа Уелсли, където студентите излизат масово и да аплодират маратонците.
 
Трасето е първите 15 мили е спускане докато не се стигне до прословутите хълмове Нютън. Те са истинско изпитание в продължение на четири мили, точно в момента, когато енергията е на привършване и започва да се чувстваш сякаш си в Алпите. Четирите хълма са ключово място за развръзката на състезанието и не веднъж то е било предрешавано там. Повечето маратони правят завои или обиколки, което означава, че вятъра понякога е насрещен или е попътен. В Бостън той предопределя дали ще е трудно или не защото или помага или затруднява маратонците. През 2007 г. състезанието се провежда при силни насрещни ветрове. Тази година, победител завърши за 02:14 часа. Няколко години по-късно, с попътен вятър се поставя рекорд на трасето - 02:03. Никой, никога не е бягал по-бързо маратон!
Финалните километри на маратона са в Бостън, където и публиката е огромна, има дни в които се обявява неработен ден, заради спортният празник. По пътя към финала се маратона преминава през най-големите забележителности и финишира в самия център на града. 
 
Сутринта по Дарик радио бяха интервюирани българи живеещи в Бостън и участници в маратона. Калин Василев (участвал през 2012-та) сподели, че благодарение на факта, че Бостънският маратон се различава от останалите маратони по това, че хората финишират по-бързо (това се дължи на факта, че за да се класираш трябва да покриеш норматив от около 3 часа). Двата взрива са били в 4:09:43, когато по-голямата част от хората вече са финиширали и за щастие, не се е стигнало до по-голяма трагедия, въпреки, че и тази не може да бъде наречена малка.
 
Не се знае със сигурност, кой предизвика тези експлозии и със сигурност не се знае защо. Факт е че, емблематичните събития винаги са били изкушение. Клиповете на хората, които бягат от взривовете, с дима, са зловещо подобие на това, което видяхме преди дванадесет години в Ню Йорк и това, което видяхме при други подобни трагедии като в Лондон и Мадрид.
Маратонът особено този в Бостън  е едно епично събитие, в което мъже и жени се полагат свръхчовешки усилия. Най-бързите мъже бягат в продължение на часове с темпо, което дори  хора трениращи с годни могат да поддържат само спринтирайки за няколко стотин метра. Маратона е колкото необикновен, също толкова обикновен. Той не е провежда на стадион или на писта. Той се проведа на същите пътища и улици, по които всички хора преминават всеки ден в ежедневието си. Атаката на маратона е, в някои отношения, по-опустошителни от нормален атентат, защото тя удря нещо специално, но и нещо много обикновено и близко до хората.
 
източник: http://www.newyorker.com/

Продължава...

15 април в 4:09:43 след старта на Маратона в Бостън се случва най-лошото. Две експлозии в близост до финала на състезанието убиват 3 от участниците и раняват над 100 от участниците по предварителни данни на CNN. В денят на Патриота (Patriot's day) и деня в който се организира един от най-престижните маратони в света се случва най-лошото. В деня на състезанието по трасето има около 30 000 зрители. 

 

Голямата, част от ранените са стюарди и зрители на състезанието. Официално властите потвърдиха, че става въпрос за добре организиран терористичен акт. Имало е и трети взрив в Бостънската библиотека Кенеди, за щастие без пострадали. Други 2 бомби са били открити и обезвредени, а един от ранените е заподозрян за експлозиите. Мерките за сигурност са изключително високи, има забрана за прелитане на самолети над големите градове. 

В Бостънският маратон е участвал поне 1 българин, но е възможно да са повече.

За съжаление след Мюнхенското клане от 1972 на олимпийските игри, Бостънският маратон се превръща в сцена на терористичен акт, а 15 април се превърна в новият 11 септември. 

Снимки от трагедията:

Новини за случващото се може да намерите в ефир:

Ройтерс - http://live.reuters.com/Event/Boston_Marathon_Explosion

CNN - http://news.blogs.cnn.com/2013/04/15/explosions-near-finish-of-boston-marathon/?hpt=hp_t1

Продължава...

Юбилейно десето издание на Шри Чинмой Маратон се проведе  на 31.03.2013 в Пловдив. Въпреки лошото време на старт застанаха над 110 участника от цялата страна и чужбина. Най-многобройни бяха участниците от София и Пловдив като не липсваха и участници от Унгария, Португалия, Франция. Въпреки мъглата на Гребният канал спортният празник се получи, дори бяха подобрени два от рекордите при мъжете на маратонската и полумаратонската дистанция. На 42.195м рекорда на трасето бе подобрен от Илия Куцаров с време 2:59:57, а на полумаратон роденият през 1995г Александър Йотовски с време - 1:12:33. 

Маратон 
При мъжете не липсваха претенденти, но най-бърз бе миналогодишният победител Илия Куцаров - 2.49.58 , следван двамата съотборници от отбор Jaya, Милен Балабанов и Андрей Андонов. При ветераните над 50 години първи се класираха, Красимир Милков Вичев - 3:22:30, Георги Методиев Желязков - 3:35:23 и  Иван Попов - 3:49:36.
 
При жените първа бе Малина Вацкичева с време 3.28.24, Евелина Златанова - 3:49:23 и Миглена Драготинова 4:00:56.
 
Полумаратон 
През 2013-та полумаратонът бе изключително оспорван, а участниците дадоха доста по-сериозни времена спрямо 2012-та. С рекорд на трасето и първо място се класира Александър Йотовски, който е роден 1995г и бе един от най-младите на тази дистанция. Той финишира за 1:12:33, което е сериозно време на трениращия при Йоло Николов състезател. Втори се класира Катерин Сотирков Стоилов - 1:16:09, а трети се нареди Димитър Димитров с 1:18:44. Цели 43 участници от общо 47 слязоха под бариерата от 2 часа, което е показателно че почти всички са дошли добре подготвени в Пловдив.
 
При ветераните челната тройка се оформи от неостаряващия Бойко Златанов с 1:21:56, Серьожа Кючуков - 1:23:55 и единствения българин някога печелил легендартния Спартатлон - Руско Кадиев 1:33:02. 
 
При жените времената също бяха по-добри от тези през изминалата година, като тази година първа се класира Венелина Емилова с време 1:40:02, Вероника Цинцева се нареди на второ място с 1:40:19, а трета в дебюта си на полумаратон е Ваня Славчева - 1:52:09.
 
Рекорди:
Мъже маратон - Илия Куцаров 2.49.58
Мъже полумаратон - Александър Йотовски - 1:12:33
 
В юбилейното 10-то издание участваха общо 110 бегачи, а организацията бе на добро ниво. Радващото, е че има подобрение спрямо 2012-та, а за пръв път на български маратон бе налична и шатра за безплатни масажи за финиширалите.
 
Резултати - тук
Снимки - албум 

Продължава...

Вие сте тук:Начало Administrator