runbg

Понеделник, 08 21st

Last updateПон, 13 Фев 2012 6am

Българският ултрамаратонец продължава с амбициозен опит за двойно изминаване маршрута на "Бадуотър" - 434 км бягане в Долината на смъртта

Ултрамаратоенцът Краси Георгиев влезе в историята като първият българин участвал и завършил успешно известното като най-тежкото състезание по бягане в света - "Бадуотър". Той измина дългото 216 км трасе в Долината на смъртта, САЩ, за 37 часа и 37 минути. След като стартира на минус 85 м в Долината на смъртта - най-ниската точка на Северна Америка, той успя да се изкачи до финала, който се намира на плюс 4417 м в планината Уитни. Всичко това се случи при температури на въздуха надвишаващи 45 градуса, като дори в 22 ч. вечерта са били отчетени 46 градуса по Целзий. Температурите на асфалта пък са достигали до 90 градуса на места от трасето.

След успешното приключване на изключително тежкото, изтощително състезание, Краси обяви, че е готов да изпълни свой още по-амбициозен план. След кратка почивка в рамките на няколко часа той възнамерява да се опита да направи нещо, което никой досега не е дръзвал в 40-годишната история на "Бадуотър" - да се върне обратно към старта, но напълно автономно – без каквато и да е външна подкрепа. Така километрите, които ще измине в Долината на смъртта, ще бъдат 434, а постижението му - първо по рода си. "За мен е изключителна чест, че бях част от това легендарно състезание. Вълнувам се много и защото имам намерение да направя нещо, което никой досега не е опитвал - да измина трасето в Долината на смъртта два пъти, втория път автономно. Смятам да впрегна специална количка с провизии зад себе си и от финала да се върна към старта. В количката нося всичко необходимо за пробега - храна, вода. От опит занм, че колкото и вода да имам със себе си, тя никога няма да бъде достатъчна в тези условия. Ужасно е, а пътят ми към старта ще бъде още по-тежък. Ултрамаратонците обаче сме особен тип хора - умеем да приемаме болката като добър приятел, който знаем, че ще ни посети." - разказва за плановете си Краси.
Krasse-3

По време на цялото предизвикателство на едно от най-горещите места на планетата, Краси, който бяга с екип на TeamRoobar, е със специална диета. Основна част от менюто му се състои от произведените в България сурови енергийни барчета Roobar. Месеци наред преди старта той проверява устойчивостта на Roobar в агресивно горещи условия, както и свойствата им като източник на енергия при изключително натоварващи физиката предизвикателства. Освен специална диета, продължилата 6 месеца подготовка на Краси за "Бадуотър" включва тежки ежедневни тренировки високо в планината и специален режим. За да бъде във форма за състезанието, той прави чести изкачвания от 2 300 м надморска височина до над 4 000 м. За да бъде по-добре пригоден организмът му към високите температури в Долината на смъртта, той бяга със зимни дрехи. Подготовката за връщането към старта с количка с провизии включва и тичане по 50-70 км и теглена на тежаща повече от 15 кг гума.
Krasse-guma

Краси Георгиев в роден в София. Прекарал е 20 години в Лондон, а в момента живее в Джаксън, Уайоминг, САЩ. Той има богат опит от психология до готвене, джудо, работа с жертви на насилие и др. Освен с бягане, той се занимава професионално и с т.нар. "Sports Nutrition" - консултант по хранене е на спортисти и отбори от цял свят. Занимава се и с мотивационни речи и е бил лектор на редица събития. До момента е завършил над 60 маратона (42 км) и 30 ултрамаратона (над 100 км) в цял свят. Участвал в състезания по бягане на ултрадълги разстояния на места от Арктика до Камбоджа. Имал е късмета да е сред малкото хора, завършили легендарния "Маратон на пясъците" (240 км бягане из мароканската пустиня) и ултрамаратона "Бразил 135+" (257 км в джунглата), както и да тича заедно с будистки монаси в Азия и масайски племена в Източна Африка. След осъществяването на голямата му мечта "Бадуотър", Краси планира да се включи в още няколко тежки състезания до края на годината. Сред тях е обиколката на Корсика. Ако програмата му позволи, възнамерява да участва и на състезание по планинско бягане в България през есента.

Краси започва да тича на 30-годишна възраст, когато е пушач с наднормено тегло и изключително нездравословен начин на живот. Въпреки това той бързо открива, че иска да се занимава с този спорт - "Обичам чувството да бъда свободен, да нахлузя маратонките и да изчезна след като изляза от входната врата". Започвайки с разходки в парка, той постепенно се увлича по тичането и увеличава дистанциите. Така достига до състезанията с ултрадълги дисциплини, които много малко хора в света са успявали да завършат, както и до голямата си мечта - "Бадуотър".


Webcast (включително GPS проследяване в реално време):

http://www.badwater.com/2017-styr-labs-badwater-135-webcast/

База данни с резултати:

http://dbase.adventurecorps.com/results.php?bw_eid=83&bwr=Go

Събитието в Twitter (@Badwater):

http://twitter.com/badwater

 

Краси Георгиев от TeamRoobar вече мина първите 55 мили от ултрамаратона Badwater в Долината на смъртта. Остават му още 80 мили до финала.

Стартовата линия на "Бадуотър" се намира в Долината на смъртта и е в най-ниската точка на Северна Америка - 85 м под морското равнище. Състезанието преминава през три планински вериги и завършва в планината Уитни на 2530 м. За да завършат успешно състезателите, трябва да бягат през места с имена като Дяволското царевично поле, Дяволското голф игрище, Поток в пещта, Поток от сол, Кийлър и Самотния бор.

Научете още за начинанието - Краси Георгиев ще бяга 434 км в Долината на смъртта

След като стартира на минус 85 м в Долината на смъртта Краси Георгиев, ще трябва да се изкачи до плюс 4417 м в планината Уитни.
Krasse-2

>> Можем да го следим бягането на живо от този линк. Номерът му е 34.
https://styrlabsbadwater135.maprogress.com/?id=10956#

Ако успее на финишира успешно, планира да се върне обратно към старта, но напълно автономно – без каквато и да е външна подкрепа - с количка, в която тегли всичко необходимо.
RouteMap2016 copy

През цялото над 430-километрово бягане на едно от най-горещите места на планетата Краси ще бъде със специална диета. Основна част от менюто му по време на пробега ще се състои от суровите енергийни барчета Roobar. Целта е да се провери устойчивостта на "Roobar" в тези агресивно горещи условия, както и да се изпитат като източник на енергия при изключително натоварващи физиката предизвикателства. "Roobar" вече доказа свойствата си на едно от най-студените места на Земята - беше част от храната за експедицията на Дойчин Боянов на Атрактида. Сега е ред изпитанието да премине към разтопяващата горещина на "Бадуотър" в Долината на смъртта.
Krasse-0

Българският ултрамаратонец ще направи опит за двойно изминаване маршрута на "Бадуотър" - най-тежкото състезание по бягане в света

На 10-ти юли от едно от най-горещите места на планетата българският ултрамаратонец Краси Георгиев ще започне изключително тежък 434-километров пробег.

 

След като беше избран за участник в ултрамаратона "Бадуотър" (216 км) в Долината на смъртта, той обяви още по-амбициозен свой проект - да направи състезанието двойно. Плановете на Краси са да приключи успешно известното като "най-трудното състезание в света", след което да се върне отново с бягане наобратно: "След като завърша състезанието смятам да впрегна специална количка с провизии зад себе си и от финала да се върна към старта. В количката ще нося всичко необходимо за пробега - храна, вода, медикаменти. Целта ми е да направя връщането абсолютно автономно - без каквато и да е външна подкрепа. Пътят ми към старта ще бъде още по-тежък и защото ще трябва да се изправя пред високият 4417 метра връх Уитни в пустинята Мохова, да го изкача и да сляза от него. Основната движеща сила за изправянето ми пред подобно предизвикателство е любопитството дали ще се справя, примесено с малко мазохизъм и голяма доза от тръпката да се опиташ да направиш невъзможното."

 

Krasi

 

Подобно предизвикателство не е изпълнявано от никой досега в 40-годишната история на "Бадуотър". Освен с тези свои планове Краси е пръв и в още нещо - той е единственият българин до момента преминал през тежката селекция за участие в състезанието. За тазгодишното издание са одобрени едва 100 ултрамаратонци от над 1000 кандидатствали. Освен от България участници има и от още 18 държави, сред които Аржентина (3), Австралия (2), Бразилия (5), Кайманови острови (1), Колумбия (1), Франция (1), Германия (3), Унгария (1), Италия (2), Япония (4), Йордания (2), Финландия (3), Обединеното кралство (2), САЩ (62). В горещата надпревара ще се включат 69 мъже и рекордният брой от 31 жени. Най-младите участници са на 28 години (Марсия Джоу от Хонг Конг и Джеърд Фетлероф от САЩ). Най-възрастният е 61-годишна дама от Тексас, САЩ. Общата средна възраст на състезателите е 47 години.

 

Стартовата линия на "Бадуотър" се намира в Долината на смъртта и е в най-ниската точка на Северна Америка - 85 м под морското равнище. Състезанието преминава през три планински вериги и завършва в планината Уитни на 2530 м. За да завършат успешно състезателите, трябва да бягат през места с имена като Дяволското царевично поле, Дяволското голф игрище, Поток в пещта, Поток от сол, Кийлър и Самотния бор.

 

RouteMap2016 copy

 

По време автономния си пробег Краси ще има със себе си тракер, който ще позволи на всеки, който се интересува от предизвикателството му да го проследи. Юбилейното 40-то издание на състезанието "Бадуотър" ще се проведе от 10-ти до 12-ти юли, веднага след което е планирано и автономното връщане на Краси към старта.

 

През цялото над 430-километрово бягане на едно от най-горещите места на планетата Краси ще бъде със специална диета. Той участва в експеримент на производителите на българските сурови енергийни барчета "Roo'bar". Основна част от менюто му по време на пробега ще се състои от различните видове барчета. Целта е да се провери устойчивостта на "Roo'bar" в тези агресивно горещи условия, както и да се изпитат като източник на енергия при изключително натоварващи физиката предизвикателства. "Roo'bar" вече доказа свойствата си на едно от най-студените места на Земята - беше част от храната за експедицията на Дойчин Боянов на Атрактида. Сега е ред изпитанието да премине към разтопяващата горещина на "Бадуотър" в Долината на смъртта.

 

***Допълнителна информация: Краси Георгиев в роден в София, България. Прекарал е 20 години в Лондон, Великобритания, а в момента живее в Джаксън, Уайоминг, САЩ. Той има богат опит от психология до готвене, джудо, работа с жертви на насилие и др. Освен с бягане, той се занимава професионално и с т.нар. "Sports Nutrition" - консултант по хранене на спортисти и отбори от цял свят (вкл. националния отбор по ръгби на Великобритания). Занимава се и с мотивационни речи и е бил лектор на редица събития, вкл. и в България. До момента българинът е завършил над 60 маратона (42 км) и 30 ултрамаратона (над 100 км) в цял свят. Участвал в състезания по бягане на ултрадълги разстояния на места от Арктика до Камбоджа. Имал е късмета да е сред малкото хора, завършили легендарния "Маратон на пясъците" (240 км бягане из мароканската пустиня) и ултрамаратона "Бразил 135+" (257 км в джунглата), както и да тича заедно с будистки монаси в Азия и масайски племена в Източна Африка.

 

Facebook: https://web.facebook.com/KrasseUltrarun/

Веднъж годишно ще видите по телевизиите репортаж за Marathon Des Sables. Това е едно многоетапно състезание през пустинята, което е способно да сломи всеки. Според много хора това е едно от най-тежките състезания и със сигурност най-популярния многоетапен ултрамаратон. Винаги ни е било интересно дали има българи, които участват в него. През миналата година се запознахме с един щур българин, който кръстосваще джунглите на Виатнам бягайки многоетапни ултрамаратони. Тази година той реши да участва и в Marathon des Sables. Решихме да направим едно интервю с него, за да разберем, как за бога се бягат подобни дистанции в най-коварната пустиня - Сахара.

 
1.Представи се. Кажи ни кой е Краси Георгиев?
Казвам се Красимир Георгиев, роден в София и от 16 години живея в Лондон. Започнах с психология в НБУ (Нов Български Университет) след, което завърших в Лондон. След 5 години работа с жертви на насилие реших, че стреса е твърде голям  и така започна интереса ми към готварството и диетологията. Работех с различни кухни и техники докато се насочих към спортната диетология. Така започнах работа с доста от националните отбори на Обединеното кралство по: хандбал, синхронно плуване, а за Олимпийски-те игри в Лондон работех с отбора по гребане. В същото време съм треньор по бягане на дълги разстояния и в момента консултирам спортисти и компании.
 
2.Кога започна да бягаш и как стигна до момента с ултрамаратоните?
Започнах преди 8 години след като бях решил да отслабна с тичане. Свалих 25 кг за 3 месеца и оттам започна аферата ми с дългото бягане. 2005-та беше първият ми маратон в Единбург и разбрах, че това е любовта на живота ми (след моите маратонки Newton разбира се). От тогава имам зад гърба си 30 маратона по целия свят като Бейрут е може би любимият ми заради хумусът след състезанието.
След първите няколко маратона исках да се пробвам и на нещо по-дълго и така започнах с ултра дистанциите. Имам в актива си от 50 до 130км. Преди около година и половина започнах да бягам етапни състезания, които за мене са крале на ултра-маратоните.
 
3.Кое е нещото, което те мотивира да покоряваш приключение след приключение?
Наистина за един бегач на ултра-маратон или етапно състезание, участието е приключение. Тича се по няколко дни и е изпитание, както за тялото така и за духа. Мисля че мотивацията ми е глада към неизвестното, да навлезеш все по-дълбоко в собствените си възможности.
 
4.Как се подготвяш за състезанията, в които участваш?
Зависи от състезанието, но за по-дългите тичам маратон всяка седмица като през останалото време се занимавам с колоездене. Хълмовете в тези случаи са ми верни другари. Понякога използвам парашут вързан за мене, с който тичам за по-голямо съпротивление. Понякога използвам и гума от трактор. В крайна сметка обаче нищо не може да те подготви за състезание в Джунглата, Сахара или на Полюсите.
 
5.Тази година участва в Marathon des Sables. Беше първият българин в това състезание. Как се реши да участваш?
Marathon des Sables /MDS/ е нещо, в което аз искам да участвам откакто се помня. Най-ранният ми спомен е как седя в стаята си пред телевизора, гледайки всички тези супер човеци прекосяващи пустинята. Тогава съм бил не по-голям от 12 години и гледах с отворена уста дълго време. Аз исках да съм един от тези супер човеци.
 
6. Разкажи ни как протече състезанието?
Всяка сутрин тръгвахме под звуците на AC DC - Highway to Hell. Бяхме 1000 човека заредени от адреналин и емоция и от това, което е подготвил за нас Patric Bauer. Според първоначалното теглене раницата ми тежеше около 8.9кг, което не беше толкова зле, но след като официално я премерих беше 9.9км, а с още 3 бутилки с вода достигна 12кг. Това не е малко товар, защото след първият ден раменете ми бяха с рани и трябваше да ме превържат в клиниката.
 
Ден 1 - бе доста необичаен като за MDS, стартирахме с 38км, а обикновено са 25-30км. Тази година етапите бяха брутални, този първи ден имахме 8км дюни, което наистина разбива душата ти. Тичайки в пясък меко казано не е лесно, след което се насочихме към първата си планина. Деня завърши с хълмчета, които шеговито се наричат малките братчета на дюните. През първите 27км аз се питах вътрешно дали съм готов за това състезание. Шока беше голям, просто нямах никакви резерви останали и никога не ми е било толкова тежко. След като завърших първият етап получих крампи, които не спряха в продължение на 2 часа.
След като вечерях се почувствах по-добре и успях да се разходя из бивака. Явно за всеки е било шок, защото където и да погледнех, виждах хора с превързани рамене и крака, които мълчаливо се хранеха. По време на този първи етап отпаднаха повече от 20 човека, един от които бе и миналогодишния победител Salameh al Agra, който сподели, че е имал травма в бедрото, която отново се е обадила. Той стоя с нас през цялото време, като помагаше на състезателите, превръзвайки им краката и ги мотивираше – изключителен човек.
Ден 2 – беше 30.2км с 4000 метра обща денивелация, като на места имаше въжета, които ни помагаха да се изкачваме по дюните и камъните. Трябваше да прекосим три планини. Аз се чувствах по-добре от миналият ден и се опитах да наваксам време в края на етапа, а гетите ми бяха скъсани от острите камъни и  пясъкът влизаше в обувките ми.
Ден 3 – Дължината му беше 38км, който се състоеше от около 10км пясък и дюни, нормални изкачвания и дъно на море, което бе пресъхнало и напукано. То се простираше с километри. Бягайки сам по тази бяла повърхност на място забравено от човека, те кара да се прекланяш пред величествената пустиня.
Ден 4 – това беше големият етап от 76км, който всеки чакаше нервно, просто защото след третият ден краката ти те болят, раменете и кръста също и по време на такъв етап всичко може да се случи. За да бъде още по-умопомрачително слънцето се издигна доста бързо и започна да грее изтощените ни тела. В 11:00 часа температурите бяха над 50 градуса с тенденция да се покачват, а аз едва хващах бутилката си с вода. Пръстите ми бяха подути двойно, а краката ми бяха превързани и стегнати, за да не растат повече.
Имахме и конкретно време, за коетото да достигнем до контролен пункт 4, но след това ако искаш можеш да отседнеш и да спиш там и да продължиш на сутринта. Аз избрах да почина за около час и да вечерям след, което продължих. Искаше ми се да стигна, колкото се може по-бързо, за да мога да почина тотално, за да съм готов за последният етап от 42км.
Точно в 7:00 вечерта, слънцето се скри и се спусна тъмнината над дюните. Пътят ни беше маркиран със зелени светлини, а имаше и лазери между контролен пункт 4 и 5, където видимостта беше доста ниска и се придвижвах към финала с наведена глава. По пътя се събрахме малка групичка – едно момиче от Лондон, едно момче от Хонг Конг и още една жена от Рио. Преминахме разстоянието за около 15 часа и прегърнати преминахме финала към 1:30ч през нощта – чувството бе неописуемо.
Ден 5 – След дългият етап тези 42км в последният етап ти се струват като лятна ваканция, с тази разлика, че раменете още повече те болят, краката вече са отекли перманентно и пристъпването бе много болезнено. Моите гети за пясък бяха съвсем скъсани и се държаха на кинезитейп (кинези лента). Въпреки всичко аз започнах да тичам – просто тичането бе по-малко болезнено. Всеки знаеше, че ни остава само маратон до финала и тогава като чели всичко се обърна срещу нас. Температурите пак достигнаха рекордни висоти, а и се наложи да прекосяваме каменисти местности, а камъните бяха остри като бръсначи.
След 25-тия километър забелязах, че едно от момчетата, с които тичахме преди това беше наистина в много окаяно състояние и се наложи да му помогна. Ходех с него около 5км до другият контролен пост. Переодично го поливах с вода и го насилвах да се храни. Оставаха ни 12км и не бих го оставил да слънчаса и да отпадне от състезанието. Пристигнахме на последният пункт, където медиците се погрижиха за него. Аз продължих да бягам и след около 4км влязохме в едно селце. Там хората ни махаха отвсякъде и беше наистина вълнуващо. На хълма след селото се разкри гледка, която ме докара до сълзи. Аз виждах финала там далече се белееха палатките и ни очакваше края на това извънредно състезание. Последните 6км ги изминах като си пеех на ум и мислех върху това, какво ми даде това пътешествие, какви чувства ме спохождаха. Ах, колко време чаках този момент – последните 100 метра извадих знамето си от раница и го развях с гордост и чак, когато Patrick Bauer ме прегърна и ми постави медала, забелязах че сълзи се стичат по очите ми....
 
7. Какво представлява организацията на MDS?
Организацията беше изключителна за такова голямо състезание. Около 500 човека се грижеха за нас, за да имаме всичко и да сме добре, за да можем да се концентрираме само в това да оживеем. Имаше над 100 лекари и сестри, а през нощта имаше охрана около биваците. Всички бяха изключително любезни, а имаше и много доброволци от повечето страни, за да се разбират с тези, които не говореха английски или френски. Всичко беше по часовник и всяка минута се знаеше, какво се прави. Два хеликоптера кръжаха постоянно над нас, над 20 джипа и едно превозно средство на въздушна възглавница. Ако случайно се отклониш на повече от 100м от пътя, веднага идваше хеликоптер и те пита дали си ок и дали всичко е наред.
 
8. Кое те затруднявашe по време на MDS?
Пясъка беше голям проблем, а когато температурата достигне над 50 градуса, устата ти изсъхва моментално. Като изключим това се приспособих към всичко доста бързо.
 
9. Как се пребори с трудностите?
И друг път съм бил в положение, в което тялото ти не иска да се мръдне нито сантиметър повече. Знаех, че аз няма да се откажа съзнателно, каквото и да случва аз ще завърша, само се молех да не припадна или да бъда ухапан от скорпион или змия или някоя травма. Когато на четвъртият етап от 76 км по обяд температурите достигнаха до 55 градуса и бях в състояние, в което почти започвах да халюцинирам, започнах да бъда доста внимателен с приема на вода и таблетки сол.
 
10.Кое е следващото ултра предизвикателство, което ще покориш?
Следващото ми етапно състезание трябваше да е през май в Бутан, но аз реших, че е твърде скоро след MDS, а на желанието ми да изпитвам болка и да тичам до припадък му трябва време, за да се възвърне. Затова може би през септември ще участвам в състезание в Атласките планини (отново 250км етапно състезание) или в Буркина Фасо (240км), след което ще се отдам на маратони и ултрамаратони до януари, когато ще бягам етапно състезание в Индия или Trans Omania, което е 300км нон-стоп състезание през Оман. 
 
снимки: личен архив на Красимир Георгиев
Вие сте тук:Начало Статии с етикет: краси георгиев