runbg

Сряда, 10 16th

Last updateПон, 13 Фев 2012 6am

Петък, 10 Юни 2011 04:22

Андрей Стефанов в Ню Йорк

Андрей Стефанов в Ню Йорк

1.Преди два месеца имаше мечта да избягаш 800км, сега мечтата е факт. Какво е чувството?

Удовлетворен съм от себе си, защото осъществих мечтата си. За мен няма значение дали са 800км или 1000км или на коя позиция съм се класирал. По-важното е, че вървя нагоре и се себенадминавам. Постигам по-голям резултат от предишия. Смисълът за мен е дори и с малко да показвам по-високо ниво или най-малкото да остана на същото ниво което съм бил, но не и назад.
 
2.Разкажи ни повече за състезанието в Ню Йорк. Каква е идеята и какви хора участват?

Състезанието се провежда за 16та поредна година. Организира се от "Шри Чинмой Маратон Тим". По същото време се провеждат 2 състезания - 10- дневно и 6- дневно. Аз участвах на 10-дневното. Състезанието включва въртенето на обиколки, всяка от които е 1 миля. Трябва да се правят поне по 50мили (80км) на ден. Имаше общо 72 участника, а са толкова заради трудността, непопулярността и големите разходи за този вид спорт. А трябва и стабилна подготовка. В моята дисциплина (мъже 10 дена) участаха 23ма състезателя. Имаше всякакъв вид състезатели от всички континенти. Може би най-много бяха спортистите от Русия и Украйна, после Австралия и Нова Зеландия. Имаше такива, които професионално се занимават със спорт и търсят високи резултати и такива, които са дошли за предизвикателството и тръпката. Аз бях от вторите. Възрастта беше от 23 до 73 години. Аз бях най-младия участник. Идеята на този вид състезания е не да се състезаваш с другите, а със самия себе си. След първият ден вече не е състезание, защото физическите ти сили са изчерпани. От тогава значение има силата на духа и на психиката. Поради дължината на това състезание ако започнеш да се състезаваш с другите още от самото начало си обречен и психиката ти няма да издържи. За мен смисълът е да отидеш и да покажеш максимален резултат и максимални възможности, на който си способен, без значение какво ще спечелиш.

3.Как протече за теб състезанието и какви трудности срещтна?

Първия ден, особено първите 5 мили бяха много приятни за мен:) Тогава и еуфорията е много голяма, но към края на първия ден болките в краката и колената стават много големи, даже трудно поносими. Опитах се да поспя малко, но от болки не можах и само се измъчвах. Тогава продължих пак да тичам. Втория ден бях физически много изтощен и това ми се отрази много тежко. Тогава започнах да имам и стомашни проблеми (те започнаха още първия ден, но втория се засилиха). В тези състезания трябва да се яде тичайки или поне ходейки, за да не губиш километри. Моят организъм не беше свинал и се отрази много лошо на стомахът ми. Дехидратирах се и ми прилоша. Заедно с натрупаната умора от предния ден, сметнах, че е по-добре да си почина по-дълго, за да се възстановя, защото само страдах по този начин. Взех си почивка около 3 часа и тогава за първи път поспах. Но същия ден (втори) бях изпуснал много мили през деня. Затова трябвше да тичам цялата нощ, може би 7-8 часа без прекъсване за да мога а наваксам загубените мили. Отделно и мазолите много те измъчват по време на състезанието. От третия ден нещата започнаха да вървят по-гладко. Болките в краката не ставаха по-силни, а постепено намаляваха и от 4-5 ден вече започваха да се оправят. Стомахът ми също свикна със "странния начин на хранене". Тука искам да уточня, че храната беше изцяло вегетариански, без месо. Основата ми беше сиропа "Мадал Бал", защото той е като течна храна, докато стомахът ми започне да приема по-твърда храна. До 6-7 ден бягането вървеше общо взето нормално. Редуваше се всякакво време. Температурата варираше от 0 до към 25-30градуса. Хем валеше като "из ведро", хем печеше много силно слънце. Поради влагата сутрин въздухът ставаше много тежък и малко трудно дишах. Една по-нтересна история се сещам. Мисля, че петият ден много силно грееше и аз не се намазах със защитен крем. Но тъй като Ню Йорк е на океана и е много силно слънцето - изгорях. Хвана ме лек топлинен удар. Цялото ми тяло гореше. Тогава след няколко часа заваля дъжд и като че ли от тялото ми излизаше пара.
След осмият ден започва да става много трудно психически. Натоварването е огромно. Бегачите са много изморени, болката, еднотипността (защото състезанието включва въртенето на обиколки, всяка от които е 1 миля), липсата на сън са предпоставки, които могата да те доведат да психична криза. Тогава медитацията много ми помогна да се концентрирам в самото състезание. В началото аз спах по 3-4 часа, после ги намалих на 2-3 часа, а накрая последните два дни спах само час и половина. Накрая по-бавно тичаш и затова аз компесирах като си намалих съня. Деветият ден се появиха отново моите стари "приятели" - стомашните проблеми. Аз бях решил въобще да не почивам последните дни, но организаторите и медицнския екип като разбраха за стомашните проблеми, за да ме предпазят не ми разрешиха да тичам 1 час за да мога да се възстановя. Десетият ден минава по-лесно, защото вече настроението е доста празнично и тогава всеки очаква края.

4.1052км са много километри за 10 дена. Какво се случва с маратонките при такова натоварване?

Аз в началото нямах компетенцията за екипировка за такива състезания и си бях взел 2 чифта маратонки моя нормален размер. Но имах честта преди това да рзговарям с друг българин - Цветан Цеков, който има много големи резултати и постижения в този спорт и той ми даде много съвети и заедно ходихме да пазаруваме за това състезание. Той ме насочи към маратонки голям размер (48, а аз за тичане използвам 44-45), защото тъй като си много време на крака и бегачите почти не почиват краката им отичат и стават огромни. И така аз имах 2 стари чифта (45ти номер) и едни нови 48. Тези старите ми свършиха работа само 2 дена, после се наложи да ги одрежа, защото много ми се подуха краката и започнаха да ми стягат. После един от състезателите (американец), ми даде още един чифт от неговите. Така общо бягах с 4 чифта. Като накрая само от едните ставаше нещо. Подметките много се изтъркват.

5.Какви хора срещтна в Ню Йорк и как реагираха на твоето постижение?

Аз съм много доволен и благодарен на организаторите, защото организацията беше на много високо ниво. Другите бегачи също ми направиха много добро впечатление. Всеки се опитва да ти помага. Аз в началото тъй като нямах никакъв опит в такива състезания, другите бегачи ме видяха, че бягам много грешно и ме насочваха и навигираха и ми даваха съвети как да бягам най-правилно и как да се улесня. Не се чувстваше никаква конкуренция. Всеки сам със себе си се състезаваше и гледаше как да помогне на другия ако е възможно. Завързах и много приятелства.

6. Лесно ли се възстанови след състезанието?

Мога да кажа, че сравнително лесно. Очаквах, че ще ми трябва повече време. Много е важен след това сънят и храната. По време на състезанието отслябнах няколко килограма, но после си ги върнах за няколко дена. Също трябват и няколко дена краката да се възстановят от отока. Психически също се възстановяш за 3-4 дена. Но бях внимателен и след това поне 2 седмици не съм тичал и започнах с лека програма.

7.Можеш ли да дадеш един съвет за добра подготовка, който всеки би могъл да спазва?

Аз затова практикувам бягането като спорт, защото си мисля, че всеки би могъл да тича без значение от възрастова група, принадлежност или физически дадености. Всеки със своето темпо и време. Да се тича умно и удовлетворяващо. По време на тичането трябва да сме щастливи и усмихнати.
Бих препоръчал медитация. Тя ще ви даде много голяма концентрация и енергия и по-леко може да бягате. Ще увеличи вътрешните ви и външни капацитети. Не е нужно много 10-15мин сутрин и вечер. Аз лично практикувам медитация по методи на Шри Чинмой, но всеки може да започне според неговите нужди.
Когато бягате преди това си отделете известно време да загреете. Може да използвате различни видове йога упражнения или "стречинг" (разтягащи) упражнения. Като започвате да бягате в началото тичайте по-бавно, за да могат мускулите да се загреят и после увеличавайте темпото.
По 3 километра без спиране на ден (около 15 мин.) могат да ви поддържат в много добра физическа и спортна форма и могат да ви лишат от много от вашите бъдещи здравни проблеми.
Препоръчвам всеки поне веднъж да се опита да участва на един маратон (42км). Смятам, че всеки би могъл да го завърши. Не говоря за хората, които имат специани противопоказания за тичане или са в много напреднала възраст (хем че има хора и на 83 години тичат маратон), но мисля, че всеки би могъл със свое темпо и време да го завърши, ако трябва и за 5-6 часа. Не само тези, кото завършват първи са победители, а всички които финиширват. Може би за 3-4 месеца човек ще можа да се подготви да изтича маратон, ако серизно се захване. Започнете с малко и постепено увеличавайте. Не бива още от първия път човек да тича по 20-30 км. Търпение, постоянство и вдъхновение. Това е ключът. Не гледайте времето, а целта. Нашият организъм има неограничени възможности. Чувството след завършването на мартона е неописуема. Просто го изпитайте.
Отделно препоръчвам вегитарианството и вкусната храна. Аз лично използвам швейцарския сироп "Мадал бал" като източник на витамини и минерали и енергия, но всеки може да си набави някакъв според неговите нужди.

8.Какви цели стоят пред теб?

Аз тъй като не съм професионален спортист, а спортът ми е хоби, за сега нямам цели и очаквания. В момента съм за няколко месеца в чужбина на стаж. Бих искал да се дипломирам, защото съм последна година студент и ще гледам професионално развитие след това.
Като цяло моят тренъор Иван Гарабитов и аз смятаме, че би било добре да си подобря времето за маратони ( 42 км) и след време да участвам на най-дългия сертифициранмаратон в света - 5 000км в Ню Йорк за 51 дена. Но за там условията да те одобрят са по-строги, защото е много тежко състезание и ми трябва известно време като бегач, за да ме одобрят организаторите. Отдал съм си цялата подготовка на тренъора и той определя програмата и методите.

Снимки - тук

Понеделник, 21 Март 2011 11:03

Андрей Стефанов

Андрей Стефанов е на 23 години от Ловеч. Завършил е местната гимназия за чужди езици и сега е 5 курс студент в Медицински университет - Пловдив специалност Фармация.

От аматьорското бягане до първият маратон

 

От малък страстта му е тичането. В началното училище е бил в отбора по лека атлетика. Състезавал се е в дисциплините 60м.( за деца е 60м, а после от юношеска възраст на 100м), дълъг скок и щафета. До седми клас се е занимавал активно със спорт. След 7 клас спира да практикува по-усилена физическа дейност. Желанието му да тича се завръща отново, през последната година в гимназията. Тогава той спортува любителски, в парковете в Ловеч като бяга средно по 5-10 км.

След това го приемат студент в Пловдив. За негово щастие близо до общежитията има много хубава спортна база - Гребната база, където има голям воден басейн с обиколка около 5 км. Имайки идеални условия той започва да бяга през свободното време. Тогава се записва в отбора по лека атлетика към университета. Участвал е в състезания на 100м и щафета, където е имал опит в миналото и където по негови думи е участвал поради липса на други атлети.  Бързо осъзнава, че късите дистанции вече не са неговата сила. Андрей е висок и слаб и няма физиката на спринтьор и се преориентира към дистанциите 1500м и 5000м. Няма медали в тези дисциплини, но за човек, който не се е готвил професионално до този момент е имал прилични класирания. 

Източната философия и връзката с бягането

 

Преди година и половина започва да се интересува от източна философия, йога, медитация и по-конкретно от философията на духовния учител Шри Чинмой, който също е бил голям спортист. Тогава разбира за Шри Чинмой Маратон Тим (международна организация, основана от Шри Чинмой през 1977г. и организира маратони, ултрамаратони и многодневни маратони основно в Северна Америка, Европа и Австралия и Нова Зенландия) и че ще организират маратон в Пловдив през април 2010.

Тогава е разполагал с 2-3 месеца за подготовка.  Започва да тича около 10-20 км, като само веднъж е завършвал 30км дистанция. С доста усилия успява да завърши маратона с време 4 часа. /за справка това не е никак лошо време за първи маратон/ 

Ултрамаратоните

 

След първият си маратон гледа филм за най-дългия сертифициран ултрамаратон в света -  3100 мили Себенадминаване (4989км). В Андрей се поражда вътрешното желание да участва. След това се запознава с г-н Иван Гарабитов, който е заслужил тренъор по борба и има здравословен център за отслабване и възстановяване. Споделя му голямото си желание да участва на мартони и ултрамартони и той се съгласява да му помага и да го подготви. От тогава октомври-ноември месец започва да се подготвя под ръководството на г-н Гарабитов.

Неговите методи включват медитация, специални йога дихателни упражнения, специални йога физически упражнения, матрично-рйтъмна терапия за възстановяване на мускули, сухожилия и стави и швейцарски палмов сироп Мадал Бал, съдържащ всички необходими витамини, минерали и даващ тонус, свежест и енергия. Андрей не е приемал никакви други хранителни добавки, протеини, витамини или медикаменти. От година и половина е вегетарианец и не консумира месо. Прилага методиката на треньор Гарабидов стриктно в продължение на 3 месеца, като бяга доста често и дори няколко дни един след друг. Като до този момент е изминавал по 50км за два последователни дни. 

Подготовка за Ню Йорк

 

През февруари с треньора предприемат подготовка за състезание в Ню Йорк. То е с продължителност 10 дена, като минимума, който трябва да се избяга за ден е 80 км. Ако не избягаш 80км, всеки ден те дисквалифицират. Обикновено състезателите тичат по 100 км на ден, а за челните места над 120км дори и 150 км на ден. Състезанието ще се състои април месец. Подготовката си провежда на Гребната база в Пловдив, като всеки ден в продължение на 10 дена е тичал по 60км.

Той разказва, че първият ден не е бил много труден, защото организмът му е бил свеж и е имал много сили, но към края на деня силите му се изчерпват. Медитацията е нещото много мy помага, защото му позволява да се концентрира само за състезнието и да не мисли за много други неща. По време на дълго  бягане той се стреми да не мисли или да мисли положително, защото всяка отрицателна мисъл, съмнение или страх могат да го накарат да се откаже. По време на състезанието пие от сиропа "Мадал Бал" растворен със сок от лимони, джинджифил и вода. За вечеря приема по-леки храни. След завършването на всеки ден го възстановяват с матрично-ритъмната терапия, която помага да се намали болката в мускулите, ставите и сухожилията. Вторият и третият ден са били по-трудни, защото организма на Андрей не е свиканал с такива натоварвания и се е нуждаел от известно време, за да се адаптира. След третия ден вече  е било по-лесно, защото организма се адаптира. В края на петия ден Андрей се настройва психически, че половината е минало и вече е по-лесно. Той изминава разстоянието за около 7 часа, като през това време е почивал за малко и се е хранил. Времето му е било около 6 минути за 1км, а последните километри е изминавал с темпо 7мин. за 1 км. Сега на Андрей  предстои състезние в Ню Йорк. Състезанието е през април месец и ще е с продължителност 10 дена като минимума е 80километра на ден. Андрей ще се е стреми да бяга по около 90км, а целта му е да завърши състезнието. В момента младия ултрамаратонец не се бори за челни места. На такъв тип състезние, ако човек иска да се класира на първите места трябва да тича над 120 км на ден. Андрей иска през тази година да се приспособи, да укрепне  и едва  тогава да мисли за по-високи цели.

Откъде черпи вдъхнивение

Вдъхновение и ентусиазъм черпи от други българи, който имат големи успехи в маратоните и ултрамартоните като - Цветан Цеков (Шопан) и Ради Милев. 

Съвет за всички започващи да бягат

 

"Бих дал един съвет на всички, които започват с тичане или се занимат с тичане, че стига да искат, значи могат. Аз съм започнал абсолютно като аматъор и не съм имал никакви дадености. Голямата ми страст и вътрешно желане са ми дали стремеж да започна да се  занимавам с тичане. Ако човек има желание да се тича маратони и ултрамаратони, едно добро начало е по 3 км на ден и след това да вдигне към 10 км (това е средно около 1 час с нормално темпо, даже леко бавно) и да ги тича малко по-продъжително време -около 2-3 месеца. Чак тогава да увеличава дистанцията. Когато мине над 20 км това е добър напредък. Една малка тайна, че при маратона най-трудните са последните 5 км. Затова не се отказвайте!! Вече сте изминали 37!  Какво са само още 5..."

Историята и снимковият материал са предоставени от Андрей Стефанов.

Вие сте тук:Начало Статии с етикет: андрей стефанов