runbg

Сряда, 12 13th

Last updateПон, 13 Фев 2012 6am

RunBG отбор за Мон Блан - Иван Димитров

Оценете
(1 глас)

RunBG отбор за Мон Блан - Иван Димитров

Миналата седмица ви представихме Емил Апостолов - най-старшия в отбора, който ще участва в обиколката на Мон Блан. Тази седмица ви представяме Иван Димитров или както е по-известен във форума - dobber. Ванката, както всички му казваме е човек ентусиаст и жаден за приключения. Срещнахме го преди обиколката на Витоша и от тогава темата на разговор е "Кое е следващото приключение?". Ванката е горд баща на едногодишната Белослава, която е слабост на целия отбор и ако до 31 август, когато е състезанието се научи да казва "Давай тати" - ще ни стане и талисман на отбора. Ето какво ни разказа Иван.

- Занимавал си се с други спортове. Разкажи ни как започна да бягаш и кога се случи това?
И:
Няколко години съм катерил скали и съм обикалял по планините, но нищо сериозно. Не съм спортен тип, даже не харесвам спорта толкова много. Въпреки това, аз не съм от хората които могат да стоят дълго на едно място. Танцувал съм Салса доста отдадено за 2-3 години, занимавал съм се и с други дейности. Започнах да тичам защото бях качил много килограми. От купони, алкохол, цигари, пица в 2 сутринта (почти всеки ден) - на 25 години бях станал 100кг. Реших че няма да се давам и че трябва да отслабна. Излязох една вечер в близкия парк и без да зная нищо за тичането, тръгнах на спринт. След няколко метра вече не можех да дишам и едва направих една обиколка за 10 минути. Бях съсипан... Едвам се прибрах в блока ми. След седмица с голямо нежелание бях отново в парка - трябваше да отслабвам. Само че този път не беше толкова зле, тичах по-бавно от самото начало. Почувствах се добре и след два дни отново бях в парка. Този път изминах два километра и бях изключително щастлив, че съм подобрил разстоянието със 100% - все едно вече бях взел златният медал. Това лято без план и без да съм прочел един ред относно тичането, за три месеца тичах вече по 50-60 минути на ден.  Мотивирах се само от това, че ми е по-лесно от предният ден и че всяка седмица тичах повече от предната. В следващите 6-7 години на няколко пъти спирах и започнах да тичам за дълго време, но след като се роди дъщеря ми и спрях със скалното катерене - тичането ми остана главно занимание. Днес вече карам колело и се уча да плувам.

- Откъде извира това желание за спорт и любов към дългите дистанции?
И:
Тези дистанции не са ми самоцел, по-скоро бях ядосан на себе си и търсих начин да поправя един мой провал.
През 2009 бях на един преход - Стара Планина 100х24 - 100км по билото на планината. Малко случайно попаднах там, но отпаднах от прехода някъде около средата. Едвам изкачих вр. Ботев, който е съвсем в началото на прехода. Бях страшно ядосан на себе си и ме държа много дълго време. Заради това изкачване на вр. Ботев спрях цигарите. Отново тичах стабилно и два месеца по-късно бях на Обиколка на Витоша 2009. Отново отпаднах на средата и морално бях пребит. Не знам защо, но цяла година ме човърка вътрешно. Без подготовка участвах отново през 2010 и отново отпаднах. Вече бях бесен и реших, че през 2011 трябва да се поправя. Поставих си за цел да тичам 2-3 пъти седмично, като това тичане бе по 10-15 км на тренировка и успях да осъщества мечтата си да завърша Стара Планина 100х24 и Обиколка на Витоша. И на двете събития съм тичал горе долу около 40% от дистанцията, а останалото бе бързо ходене - и съм доволен от това. Днес вече не съм ядосън, а по-скоро любопитен. Интересно ми е до къде мога да докарам възможностите си. Увеличих малко броят на тичания и дистанцията в тренировките, както и скоростта на тичане, така че вече съм по-уверен в себе си.


- Разкажи ни за най-голямото предизвикателство свързано с бягането, в което си бил въвлечен?. И какво ти костваше, за да го постигнеш?
И:
Най-голямото предизвикателство е да жонглирам с времето в което мога да тренирам. С малко дете и работен ден това е най-големият ми проблем. Другият е справяне със скуката. В планината е ок, защото постоянно всичко се променя, но след 2 години обиколки в един и същи парк по едни и същи пътеки - писва. Пробвал съм да тичам от дома до работа и обратно, но не ми допада заради автомобилите. Пробвал съм на стадион, в различни паркове, по пътеките на Витоша. Като ми омръзне - почвам да карам колело повече.

- Тази година ще участваш в Обиколката на Мон Блан, което е като олимпийските игри на ултра бяганията. На какво ще заложиш при подготовката?
И:
За мен е по-скоро “обиколката на Мон Блан”, отколкото олимпийските игри. Все пак искам да финиширам и вече започнах подготовка, като за момента тичам 3-4 пъти седмично по 10-15 км, като уикендите тичам около 2 часа на тренировка. Като се стопли ще редувам уикенд тичането със скоростно изкачване по някоя от пътеките на Витоша. Така ще събирам около 60-70км на седмица, което за моите възможности е много добре. Освен това си плувам и карам колело редовно. Ще се пробвам да правя големи преходи по нашите планини, дори да не са скоростни. Мисля че това е най-важно от всичко.

- Какво те кара да търсиш нови предизвикателства?
И:
За мен, ако няма предизвикателство - няма да се занимавам да спортувам изобщо. Трябва да уточня, че не съм атлет и се боря само със себе си. Така тръгнах с провала на първите си ултра-маратони и това ми бе предизвикателството. Когато видя нещо ново - пробвам се, ако ми хареса, но не се справям - това е предизвикателство. Все пак трябва да е нещо, което мога да изпълня в близко бъдеще. Плувам от 3 месеца и вече мразя плуването. Страшно трудно ми е. Искам да преплувам маратона Галата - втора буна на Варна и това ме мотивира. Много съм мислил да се откажа от плуването, но ако се откажа, то какъв човек ще бъда? Ако се откажа от работата ми, защото е трудна? Ако се откажа от семейството ми, защото ми е трудно?

admin емо апостолов иван димитров avatar avatar avatar
Admin Емо Апостолов Иван Димитров

 

Прочетена 2545 пъти Последно променена в Сряда, 29 Февруари 2012 16:38
Влезте, за да коментирате
Вие сте тук:Начало Лични постижения RunBG отбор за Мон Блан - Иван Дaимитров