runbg

Сряда, 08 15th

Last updateПон, 13 Фев 2012 6am

Статии с етикет: ултрамаратони

Традиционно със старта на Обиколката на Витоша в България слагаме началото на сезона на ултрите. Тази година това се случи през месец май с кратката ултра Коджа Кая. За някои този сезон е започнал много по-рано, но за много бегачи това тепърва се случва. В навечерито на Трявна ултра ще направим кратък обзор на силните български участия по европейските ултрамаратони и предстоящите събития у нас. Започваме с: 

Андрей Гридин и Trail Verbier Saint-Bernard (114км с 8400м Д+)
Андрей Гридин направи първо участие на ултра след второто му място на Transgrancanaria 360. През изминалия уикенд той бе в Швейцария за участие в Trail Verbier Saint-Bernard (114км с 8400м D+). Гридин бе споделил за нас, че е в отлична форма след лагера си на Белмекен и се надява на добър резултат. Резултата бе наистина добър - четвърто място в генералното класиране и трето в неговата възрастова група.
vebie nagrajdavane
Божидар Антонов, който участва в това състезание от години сподели, че само допреди две години с резултат от 17:10:38 почти сигурно печелиш или си на почитната стълбичка. Андрей и Божидар споделиха, че тази година горещото време в Алпите ги е изненадало, а Гридин сподели, че това му е попречило да се бори за третото място. През 2018-та първите три места са окупирани от швейцарците Jean-Philippe TSCHUMI, Jules-Henri GABIOUD и Walter MANSER, чийто времена са рекордни за трасето на Trail Verbier Saint-Bernard.
Andrey Gridin Verbie

Мария Николова и Ronda Dels Chims 170km с 13 500м D+ (Andora Ultra Trail)
Maria - Ronda dels Chimes

След победата на Stara Planina Ultra Trail в Сърбия, където Мария е втора в генералното класиране, след поредната победа в Обиколката на Витоша, през изминалия уикенд дойде ред на участието в Ronda Dels Chims. За никой не е тайна че ултра с дължина от 170км и 13 500м положителна денивелация е трудна и тежка. В това иначе толкова дълго, но за сметка на това и технично състезание участваха общо петима българи - Константин Атанасов, Иван Димитров (Hills Season Podcast), Никола Николов (Никси), Анета Ралчева и Мария Николова. Мария сподели за нас, че това тридневно състезание е отнело 38 часа и 52мин, с кратки спирания от организаторите по пунктовете, поради влошаващото се време. През първите 20 часа състезанието се е провело при страхотни метеорологични условия, но след това времето се е влошило и заради гръмотевични бури много от участниците не са успели да финишират. В крайна сметка второ място за Мария Николова след участничката от САЩ, Darcy Piceu с време 36ч 14мин. 
Maria Nikolova - Ronda des Chimes
Мария Николова и Константин Атанасов на финала на Ronda Dels Chims

Антония Григорова и Odlo High Trail Vanoise 73km с 5400м D+
Antonia Grigorova

След сезона Ком - Емине и третото участие на Олимпийски игри, Антония Григорова премина на ново поприще - вертикалното бягане и участие в скайрънинг шампионата. В дебютната си година и с едва няколко старта Антония вече има 105 точки и е на 15-то място във временното класиране. Към момента за 2018 Антония има пет старта на Zegama Aizkorri, Livigno Skymarathon, Olympus Marathon, Pirin Skyrun, а през изминалия уикенд бе първото участие на скайултра във Вал Д'изер, където се проведе Odlo High Trail Vanoise, с дължина 73км и 5400м положителна денивелация. Въпреки високата надморска височина в първата част на трасето Антония зае седмо място при жениете. Ето и какво сподели Антония за състезанието: 
"Още с пристигането във Франция стана ясно, че има много сняг за сезона във високите части, което превърна състезанието в един голям адвенчър. Освен борбата за въздух, поради надморската височина и това, че нямах климатизация за нея, пред мен беше и предизвикателството да бягам по сняг в около 40% от трасето. Беше ясно, че колкото и рано да бе старта ще има участъци  с мек сняг и ще се затъва. Старта бе в 4 сутринта и до първия връх, който бе и най-високия се стигаше приятно с бягане и по твърди, утъпкани ски писти, но след спускането му и достигането до средата на трасето (до там се движих на 5-то място) , жегата започна да става все по-силна, следващите изкачвания бяха много стръмни и кратки, а бягането по тях беше невъзможно. Силите ми доста бързо привършиха, задъхваше се много в мекия сняг и като цяло вече не се бягаше по ски-писти, а по снежни участъци, които бяха изорани като 'картофена нива'. Състезанието наистина беше един голям адвенчър за мен и се радвам, че успях да задържа 7-мата позиция и да оставя след себе си няколко от фаворитките представени като такива от организаторите. Сега с нетърпение очаквам октомври, когато е участието ми пред родна публика на Pirin Ultra (къса дистанция)."
Antonia Odlo

На родна почва или какво се случва или ще се случва в България
След като направихме обзор на участията на родните бегачи и изминалия уикенд се завръщаме отново на родна почва. Обиколката на Витоша завърши, а Александър Спасов най-накрая спечели това състезание, след няколко нуспешни опита. Направи го с рекорд на трасето 8ч 12мин и едно от най-силните бягания на планински ултрамаратон в последните години. Мария Николова отново е без конкуренция на "В100" и успешно защитава короната си.  В навечерието сме на Трявна ултра, където този уикенд около 600 бегачи ще стартират в китното градче Трявна, за да преминат по трасето прекосяващо части от Стара планина и Централен Балкан. През август отново сме на вълна Персенк ултра където също над 400 бегачи ще стартират по пътеките и чудесата на Родопите. През септември феновете на скайрънинга и тези, които искат да се докоснат до скайултра дисциплините, могат да го направят на Adventure Skyrun. Есента предстоят две събития - Pirin Ultra и CanyonCreek Ultramarathon. Тази година късата дистанция на Pirin Ultra ще е последен кръг от световните серии по вертикално бягане Skyrunner World Series. Това означава, че част от световния елит в този тип бягания ще дойде в България и е една добра възможност за българските бегачи да представят добре страната. Край на ултрасезона поставя CanyonCreek Ultramarathon и живописния Русенски Лом, където тази година има нова по-дълга дистанция - 90км. 

 Желаем успешен сезон на всички, без значение дали са бързи или бавни. Ще следим развитието на сезона и представянията на българските бегачи по света, за да ви държим в течение. 

Четвъртък, 18 Декември 2014 11:02

Божидар Антонов и 2014г

В края на годината сме ви подготвили серия от блиц интервюта с някои от емблематичните бегачи-любители (по-известни като Машини)  

Започваме с Божидар Антонов:

  • родом от Кърджали 
  • каскадьор 
  • бегач на дълги и ултра-дълги разстояния

Завършил НСА (Национална Спортна Академия). За пръв път го срещнахме на Обиколката на Витоша 2012-та, където той се бе класирал на 4-то място.  Тогава си мислихме, че има нови добри попълнения в ултрамаратонските бягания. Оказа се, че през 2008 г. той успешно прави обиколка на България (бягайки) и неговата история с този спорт, съвсем не е толкова кратка, колкото си мислихме първоначално.

463583 10151178176319112 116721104 o

1379289 602421306466555 1714035579 n

Снимки: личен архив на Божидар Антонов

Божо, както го наричат приятелите е изключително позитивна личност,  влагаща огромна страст в нещата, които прави. През 2013-та година направи опит да пробяга разстоянието от Ком до Емине. Същата година с бягане успешно изкачи  върховете Вихрен, Мусала и Черни връх, а разстоянието между тях измина с велосипед. Цялото предизвикателство отне малко над 19 часа.

През 2014-та Божидар спечели Персенк ултра (130км  ултрамаратон в Родопите) и финишира на 9-то място във възрастовата си група наX-Alpine(ултрамаратон провеждащ се в района Санбернар в Алпите).

През пролетта на 2014-та година, основава групата -Хомо Луденси започва да организира групови тренировки, за обща физическа подготовка и кондиция. Ние естествено се включвахме в тях, за да се убедим, колко полезни и тежки са те. 

10380062 10202934604060395 5169325272067691100 o

Ето и едно блиц интервю, което Божо даде за нас:

- Разкажи ни как протече за теб 2014-та година и доволен ли си от това, което се случи?

Б:Както обикновено, ще бъда "многословен". За мен 2014 беше страхотна и съм много доволен от случилото се през нея.

- На колко състезания участва. Би ли разказал малко за най-впечатляващите от тях?

Б: През годината участвах на:

-          - 3 ултрамаратона

-       - Едно състезание в близкия космос a.k.a. Skyrun Мальовица  

-        - Един дуатлон Пастра а.к.а Ride or Run Rila

-       -  Май това беше...

Обиколката на Витоша - по принцип това никак не ми е любимо състезание, но само от гледна точка на трасето, много е равно и бързо. Иначе, винаги е приятно да си там, все пак е люлката на ултрамаратоните в България и всички са там, в началото на сезона..

1025957 613097215376143 704768843 o

снимка: Kriso Photography

Вербиер- св. Бернард  a.k.a X-Alpine (111km с 8 400м D+)  - Уникално състезание провеждащо се ежегодно в Швейцарските Алпи. Много тежко състезание със  страхотна атмосфера.

Персенк Ултра - сравнително тежко състезание, уникална атмосфера и страхотна организация. Ако има състезание, което да се дава за пример в България за положени усилия в организация и сплотяване на бегаческата общност, това е Персенк Ултра.

Radoslav Kaymakarov

снимка: Радослав Каймакаров

Ride or Run Пастра (дуатлон) - тежко състезание, страхотна локация, прекрасна атмосфера и много добра организация. Единственото, което не ми харесва там е бетона, но предвид естеството на състезанието е разбираемо...ако беше по пътеки колоезденето би било почти невъзможно. Динята беше райска там!

1655605 619141691534472 7739202882866002243 o

1052496 10201187082095558 1368488040 o

Мальовица - най-готиното и любимо трасе в България

1167360 10201083393761482 1977564013 o

Skyrun Maliovitsa - снимка: Владислав Терзийски

- Какви цели преследваше през годината?

Б: Не съм си поставял някакви цели, които да обсебват ума ми. За мен водещото винаги е удоволствието от движението. Според мен, така трябва да е и за повечето хора. Ужасно е това, че младите хора, а и не само, свързват спорта с изкривените разбирания на професионалния спорт за победа на всяка цена. Този спорт ти взима много повече отколкото ти дава и в крайна сметка оставя един привкус на разочарование.

За мен беше много важно да завърша Персенк Ултра, защото това беше единственото състезание , което не съм завършвал до момента.

От скоро ми се е зародила идеята да участвам в ултрамаратонът Tor Des Geants (330km - 24 000m D+). Само като си помисля за него и имам пеперуди в стомаха.

- Кои бяха най-трудните ти моменти?

Б: От спортен характер, най-трудно ми беше, когато не можех да бягам заради контузия. Не беше нещо сериозно, но така или иначе не ми позволяваше да се движа нормално и това определено ми се отрази. Преследваше ме абсолютен карък и две седмици преди Витоша 100  на една тренировките с каскадьори, при блъскане с кола  разтегнах аддуктор. Тогава приключих с бягането за доста време, единствените ми бягания бяха на Витоша 100, Пастра, Вербиер и няколко разходки по Витоша. След като отшумя тази контузия се появи проблем с глезена, който ми създаваше проблеми през втората половина на лятото. Това наложи да спра с бягането почти през целия летен сезон.

- Кои бяха най-приятните ти моменти?

Б: Не мога да посоча конкретни моменти, защото са много. Като цяло имам усещането за приятен и пълноценен живот...имам страхотни приятели, здрав съм, почти успявам да правя, каквото искам...щастлив съм!

- Кой е бегачът, който те вдъхнови най-силно през тази година?

Б: Много се радвам на хора като Руско Кадиев, Любо Палакарчев и Любен Кенанов, които ни показват, че духа на човек няма възраст.

old school ultra

От ляво на дясно (Любомир Кенанов, Руско Кадиев и Любомир Палакарчев)

- Срещу кой бегач искаш да премериш сили?

Б: Най-сериозните битки винаги са срещу себе си, но ако трябва да посоча някого, бих посочил Килиан и Милен Балабанов  на някоя тежка ултра. Иначе, винаги ми е готино като се гоним с Тони Петков на някакви технични спускания (видео - пример за технични спуксания).

10368942 10202400496276840 2375856899906335178 o

 снимка: Kriso Photography

- Какво искаш да ти се случи през 2015-та?

Б: - Много бих искал да имам дете.

- Отново да поема отново по пътя Ком-Емине.

- Банско - Вихрен - Мусала - Черни Връх - арката на НСА.

- ...и някой друг сериозен ултрамаратон.

Ултрамаратоните са трудно начинание. Преди да направите първата стъпка, консултирайте се с хора, които вече са изминали този път или се присъединете към общността на ултрамаратонците.

С много обрати в класирането на дългата дистанция и феърплей завърши второто издание на ултрамаратона Persenk Ultra 2014, в Асеновград и региона. Стартът на двете състезания, включени в инициативата, беше точно в полунощ на 22 август, петък срещу събота.
62 състезатели в 130-километровия маратон и 36 в 80-километровия, наречен Orehovo Ultra, се състезаваха, като показаха подготовка, воля и кураж за приключение и победа. Сред тях имаше и бегачи от Турция, Гърция, Сърбия и дори един участник от Уругвай.

Трасето включваше връх Персенк, връх Баба, село Орехово, Чудните мостове, Цирикова църква и Асеновград.
След оспорвана борба и последователно губене на водачите, при мъжете на 130-километровото трасе първата позиция мина от турския състезател Махмут Явуз, през Борис Димитров, за да стигне до Божидар Антонов.

Persenk Ultra - wemen

/Персенк Ултра - 1. Мария Николова, 2. Елеонора Григорова 3. Muazzez Ozcelik (Муазез Йозчелик) /

При жените на 130 километра първото място не беше изненада – Мария Николова водеше през цялото време и напълно заслужено и оглави женското класиране.
Интересен факт в класирането се оказа, че има две споделени места в челните стълбици. Трето място при жените в Orehovo Ultra бе поделено между Венелина Емилова и Галина Ненчева, които според използваната система за електронно времеизмерване, са финиширали за времето от 15:47:27.2 часа. Второто място при мъжете в Persenk Ultra също е споделено - Махмуд Явуз и Здравко Мирчев са изминали 130-километрово разстояние за равното време от 20:22:47.5 часа.

Persenk Ultra winners

Персенк Ултра - /1. Божидар Антонов 2. Здравко Мирчев 3.Mahmut Yavuz (Махмут Явуз) 3. Иван Христанов

Orehovo Ultra wemen

Орехово Ултра /1. Христина Козарева 2. Мая Петрова 3. Венелина Емилова, Галина Ненчева/

Orehovo Ultra

Орехово Ултра - /1. Слави Асенов 2. Мирослав Спасов 3. Гено Увардов/

Orehovo Ultra Veterans

Ветерани Орехово Ултра - /1. Стоян Екупов 2. Юлиян Савов 3. Руско Кадиев/ 

При ветераните участваха изключителни имена като Любен Кенанов, Любомир Палакарчев (рекордьор на трасето Ком-Емине) и Руско Кадиев (Победител в митичния Спартатлон).

Ultra Runners Old School

/От ляво на дясно - Любен Кенанов,  Руско Кадиев и Любомир Палакарчев/

Примерите за спортсменство сред състезателите бяха многобройни, но най-силният е този на Георги Гачев и Петьо Николов, които се натъкват на глутница вълци през нощта и едва ги избягват. След тях има само един изостанал състезател – Диего Лопес от Уругвай. Двамата остават да го изчакат повече от половин час, за да не попадне сам на дивите зверове.

Finishers
Голям брой доброволци подкрепиха и тази година ултрамаратона, организиран вече традиционно в района на Асеновград. Тяхна беше заслугата за отлично организираните подкрепителни пунктове по трасето.
В неделя беше организиран и благотворителен крос за всички граждани и гости на Асеновград, в който взеха участие над 70 човека.

КЛАСИРАНЕ ПО КАТЕГОРИИ В ДВЕТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Persenk Ultra - 130 км
При жените:
1. Мария Николова- 22:26:00.4
2. Елеонора Григорова - 27:22:23.5
3. Muazzez Ozcelik (Муазез Йозчелик) - TUR - 27:58:07.9
При мъжете:
1. Божидар Антонов- 19:39:22.4
2. Здравко Мирчев - 20:22:47.5
Mahmut Yavuz (Махмут Явуз) -TUR - 20:22:47.5
3. Иван Христанов - 20:23:45.0


Orehovo Ultra - 80 км
При жените:
1. Христина Козарева 12:25:11.8
2. Мая Петрова 14:37:09.5
3. Венелина Емилова 15:47:27.2
Галина Ненчева 15:47:27.2

При мъжете:
1. Слави Асенов 10:58:12.0
2. Мирослав Спасов 11:07:23.8
3. Гено Увардов 12:25:18.6

Persenk Ultra - 130 км, ветерани
При жените:
1. Анета Ралчева - 33:11:15.7
2. Bakiye Duran (Бакие Дуран) - TUR - 34:38:34.9

При мъжете:
1. Иван Христанов - 20:23:45.0
2. Любен Кенанов- 22:02:03.7
3. Александър Димов - 22:26:01.0

Orehovo Ultra - 80 км, ветерани
При жените - Мая Петрова, 14:37:09.5
При мъжете:
1. Стоян Екупов - 12:57:43.3
2. Юлиян Савов - 14:32:08.8
3. Руско Кадиев- 14:58:42.8

Ганчо Славов споделя в своя блог история за участията си в Обиколката на Витоша през годините и разказ за 2013-та година. Споделяме неговия разказ с вас 1 към 1. 

След шестнадесет години и пет неуспешни опита, увереността ми че мога да избягам трасето на Обиколката „както трябва“ беше поразколебана. Нещо повече, тръпката която изпитвах през лятото на 1997-а, докато четях протоколите от минали състезания, беше започнала да изглежда като бълнуване на болен мозък, претоварен от учене за изпити и размътен от безпочвен оптимизъм. Планът ми за състезанието тогава беше много прост: два часа до Кладница, четири до Зли дол (по старото трасе), шест до „Брезите“ над Железница и осем (‘айде осем и нещо) до финала – фасулска работа! В крайна сметка, преодоляването на всяка една от тези отсечки за два часа не беше никакъв проблем ...
 
През 1997-а, планът проработи за около три часа. Веднага след старта на стадион „Славия“ се втурнах напред, уверен в подготовката си и познаването на трасето. През това време „старите кучета“ ме следваха на 100-200 метра, вероятно подхилквайки се на наивността ми. Скоро след дългото изкачване по магистралата към Дупница, започнах да прозирам, че вторите два часа бягане не са напълно независими от първите два. Това беше изцяло нова идея за мен и дотолкова разтърсваща, че малко след Боснек ми се наложи да поседна и да се оставя в ръцете на Ани (организатор и душа на Обиколката) и цяла сурия други приятели за около половин час, от който не си спомням почти нищо. Е, състезанието го завърших, за малко над единадесет часа, но гледката от финала все още е болезнено запечатана в паметта на родителите ми, които след това позагубиха от ентусиазма си за кариерата ми на ултрамаратонец.
 
Три години по-късно, през 2000-та, план нямаше. Датата на състезанието беше обявена само няколко дни предварително, а аз дори не тичах редовно. Реших, обаче, да се пусна и да оцелявам. Това и стана – падна оцеляване, отново за над единадесет часа. Хубавото беше компанията на Даниел Цокев, с когото бягахме заедно от старта до финала. Ани още не ни е простила за „бърборенето“ през онази нощ, но за мен споделеното преживяване беше страхотно. Мисля, че и за Даниел беше така.
 
Лошото беше, че участието в такива състезания с цел оцеляване ми стана навик, който продължи по време на аспирантурата ми в Орегон и от който се отървах чак на Обиколката през 2005-а. Тогава до Студена тичахме заедно с Гого Радев (който сега маркира безупречно трасето) и Емил Апостолов. Там, обаче, Гого спря заради стомашни болки, Емил поизостана и малко след това, аз влязох в добре-познатия ми режим на оцеляване. До „Брезите“ мотивацията да завърша беше напълно изчезнала, а решимостта да променя подхода си към дългите бягания беше по-силна от ужаса при мисълта за погледа на Ани. Та след като си похапнах череши на пункта (още ги помня), безславно се качих на автобус 69. Засега това ми е единственото официално състезание, което съм започнал и не съм завършил. Но тогава решението да спра ми се струваше правилно. Така е и досега.
 
За участията ми през 2011-а и 2012-а съм писал в този блог подробно. Накратко, 2011-а беше годината на губенето, а 2012-а годината на лошата преценка и болката. Все пак, миналата година започнах пак да се сещам за първоначалната си цел в това състезание – да го пробягам сравнително равномерно и без сериозни спадове (т.е., моето разбиране за „както трябва“). Но понеже междувременно се навъдиха и други цели, подготовката ми тази година беше много различна. Повече тренировки за скорост, по-малко дълги бягания, и най-важното, без бягания над класическата маратонска дистанция. Този подход е нетрадиционен, но не е нов и е ползван с огромен успех, както и описан великолепно, от Мат Карпентър (не че някога би ми хрумнало да се сравнявам с него). Най-хубавото му е, че се връзва със сегашния ми начин на живот. Традиционната формула, да тичаш в планината по седем-осем часа на ден всяка събота и неделя (или три-четири часа всеки ден) е логична и сигурна, но е нещо, което не мога да си позволя от години. Най-лошото на тазгодишния ми подход е, че е много трудно да му повярваш. Мисълта за това как не съм бягал и половината от дистанцията на Обиколката наведнъж тази година навяваше мрачни спомени от 1997-а ...
 
Та така, най-накрая, стигаме и до старта на Обиколката през 2013-а. Приятели (нови и стари), глъчка, вълнения, безкрайни последни минути и изведнъж, сякаш изплували след дълъг престой под вода, тичаме с умерено усилие нагоре към Бояна и си бъбрим с Пламен Цукев и Илия Куцаров. Аз далеч не съм изненадан, че сме заедно. Помня ги добре от миналата година, а и им знам резултатите от тази. По-скоро съм изненадан, че Илия не отпрашва напред в тъмното. Но май всички сме си научили урока от изкачването до „Тихия кът“ миналата година, а и го няма Бойко Златанов да налага (само-)убийствено темпо. Няма го и Димитър Давидов – контузен е и липсва на компанията. Но пък има поне десетина други бегачи, които са съвсем близо зад нас.
 
Постепенно, Пламен изостава, според мен защото е твърде навлечен, а ние с Илия продължаваме заедно чак до Боснек. Говорим си чат-пат: кой как и с кого тренира, какви други състезания ни чакат, не бягаме ли прекалено бързо ... На излизане от Боснек, обаче, той видимо забавя, оплаква се от изкълчен крак и ми казва да вървя и че „да, сигурен е“ ... Изоставям мисълта за повторно колективно бягане, както през 2000-та с Даниел и продължавам сам по пътя към Чуйпетлово, където ме чакат приятели и даже роднини!
 
Презареждам за секунди и продължавам по разкаляния горски път към „Смильо“. Ето ги и призраците от минали години! Тази и следващата отсечка (до Ярема) винаги са ми били най-тежки, не съм сигурен защо. Така е и този път, но успявам да не се изнервя, изчаквам търпеливо коремът ми да спре да се вълнува и стигам до „Брезите“ в 6:05. Хапвам един сандвич набързо, ходейки, и скоро пак тичам с прилично темпо – нищо общо със страданията от минали години. Не мисля много за хората зад мен, само си напомням да не се мотам излишно. Последните километри се изнизват бързо и ето я Боянската църква. От тук нататък оставам гравитацията да си свърши работата и дори успявам да се усмихна (или поне това ми е намерението) на финала. 08:18. Можело.
Две пояснения. Първо, времето ми засега е най-бързото на това трасе, но не е рекорд на състезанието. Старото трасе, през Люлин планина и после през Зли дол, със сигурност е и по-дълго и по-трудно, а най добрите времена на него са съпоставими или по-добри от моето. Има да ги гоним още Руско, Пламен, Даниел и другите от 80-те и 90-те, но ги настигаме бързо. Второ, може ли да се изтича сегашното трасе под осем часа? Със сигурност и е въпрос на време, както при мъжете, така и при жените (Браво Мария!). Но мисля, че първият няма да съм аз, или поне не в близките две-три години. При всички положения, обаче, се надявам да присъствам.
 
И накрая малко за организацията на Обиколката. Чух и прочетох както похвали, така и критики. И едните и другите ме накараха да си дам сметка за това колко високо са вдигнали летвата Ани, Теодора и всички, които им помагат. Да, не всичко е идеално, но организацията на Обиколката е съпоставима и в много отношения по-добра от тази на поне половината състезания във Великобритания и САЩ, в които съм участвал през последните няколко години. Иначе, вечно да се търси развитие е хубаво. Две неща очевидно могат да се подобрят. Едното е да се разделят пешеходното и колездачното състезание в различни дни. Това според мен е постижимо, но всички които го мислим и предлагаме трябва да сме готови да помогнем с организацията и обслужването на пунктовете за състезанието, в което не участваме. Другото е нивото на конкуренцията сред бегачите. През последните няколко години, напредъкът на поне десетина от бегач(к)ите е огромен. Но този ефект би се ускорил, ако на състезанието започнат да идват например най-добрите маратонци и планински бегачи в България (Шабан Мустафа и Кирил Николов са само две от очевидните имена), както и ултрамаратонци от Европа. За привличането на първите, Илиян Лазаров подхвърли, че може би е достатъчно да се осигури някакъв паричен награден фонд. За вторите сигурно ще ни трябва по-ранно разгласяване и особено използване на лични контакти.
 
Ето и няколко снимки:
Над 300 стартирали тази година! 
 
С Илия, малко преди поста на Студена
 
Преследвачите!
 
Чуйпетлово – малко преди да дойдат призраците
 

Благодарение на тъща ми (!!!) и другите доброволци, спиранията ми по постовете бяха общо две-три минути!

 
Истинска финална лента и почти истинска усмивка!
 

 

Много ми хареса приятелската атмосфера на финала (тук с Пламен Цукев - горе и Тони Петков - долу)
 
Милен Балабанов: догодина под 8 часа? Като нищо, според мен. И не само той.
През 2013-та на Обиколката на Витоша видяхме подобрения на времената, както при мъжете така и при жените. Ганчо Славов финишира за 8:19, а Мария Николова спечели при жените с време 9:51, с което се превърна в първата участничка слязла под границата на 10 часа. 
Решихме да ви запознаем с Мария и да ви кажем някои неща за нея, които може би не знаете.
Мария Николова тренира лека атлетика в продължение на 15 години. Започва, когато е едва на 13 години и стартира в многобоя. Едва на 14 годишна възраст става републиканска шампионка в зала и открито, съответно на петобой и седмобой. (запознатите със света на леката атлетика знаят, че това са доста тежки дисциплини). През различните години Мария се е състезавала в различни дисциплини като: 400м с препятствия, 800м и 1500м, троен скок. Има републикански титли на висок скок и многобой. В момента тя е кондиционен треньор в Spider Sport и участва на множество планински бягания, маратони и ултрамаратони, както в България така и в чужбина. 
1.През 2012-та участва в Обиколката на Витоша и завърши втора. Тази година спечели състезанието и постави нов рекорд. Какво се промени за теб за една година?
М: Участвах в други ултра маратони и натрупах опит. В края на миналата година започнах целенасочена подготовка и увеличих значително обема на тренировките.
2.Как протече Обиколката за теб тази година?
М: Надмина очакванията ми. Знаех,че съм подготвена да завърша Витоша 100 по-бързо от миналата година, но не и да сляза под 10 часа.
3. За какво мислиш по време на подобен род състезания, в които силата на духа е от изключителна важност?
М: Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Всяко състезание е различно за мен. През главата ми минават много неща, състезанията са дълги. Стартирам с мисълта да не се отказвам, за мен победа е да преборя себе си, болката и прокрадващите се мисли, че не мога повече.  
4. Какви са плановете ти до края на сезон 2013? Имаш ли цел или конкретно състезание, в което да участваш?
М: Тази година целта ми е да завърша UTMB в края на август 168км +10 000Д; В програмата си съм включила още Персенк Ултра и VFUT, както  и един класически маратон през есента.
5. Какво те мотивира да бягаш и да се представяш все по-добре?
М: За мен всяко едно подобно състезание е предизвикателство и изпитание на психиката и собствените възможности. 
6. Какво ново и различно в спорта би опитала?
М: Един ден да участвам на IronMan :)
7. Една седмица след Витоша100км участва в Lavaredo Ultra Trail и се класира 11-та? Разкажи ни за това състезание и за твоето участие.
М: Да,имах само седмица за възстановяване от Витоша 100, което не е достатъчно време при подобен тип натоварване. За да се развивам и като част от подготовката за UTMB (Ultra Trail du Mont Blanc), реших да участвам и да завърша две ултра за една седмица.
В Италия, поради неочакван снеговалеж, часове преди обявения старт, организаторите бяха принудени да намалят дистанцията и денивeлацията. При така създалите се обстоятелства,стартирахме сутринта и целите които си бях поставила е да финиширам  в рамките на 12 часа т.е. да тичам само по светло. 
7.Работата ти е да съветваш спортуващи.Какво ще посъветваш тези, които искат да се представят по-добре през 2014-та? Какъв съвет би дала на хората, които искат да станат по-добри?
 М: Да не спират да провокират себе си - физически и психически и да се забавляват докато тренират!
 
Важно: За феновете на Витоша 100км - през 2014-та година Обиколката на Витоша ще се проведе на 14 юни (по пълнолуние). 
Понеделник, 20 Май 2013 08:16

Интересно по Евроспорт

Евроспорт предстои да излъчат два репортажа за два ултрамаратона. Първият е за легендарният Marathon Des Sables или пясъчният маратон, а веднага след него репортаж за едно ново състезание Ultra Trail Mt. Fuji (обиколка на планината-вулкан Фуджи). 

Наскоро публикувахме интервю с първият българин участвал в Marathon Des Sables, който е многоетапен ултрамаратон през пясъците на пустинята Сахара. Интервюто с Красимир Георгиев и неговата борба с пустинята може да прочетете тук

Преди месец се проведе и второто издание на Ultra Trail Mt. Fuji. Това бе едва второто издание, но то само за две години се превърна в ключово събитие в света на ултрамаратоните. Със своите 161км и 9000м денивелация, то е едно сериозно предизвикателство. През тази година имаше и българско участие в лицето на Даниел Панев, който измина разстоянието до 80-тия километър и прекрати участието си заради травма. 

Евроспорт ще излъчи двата репортажа на 22 май от 10:00часа до 11:00 часа. За всяко състезание са отделени по 30 минути.

10:00
МАРАТОН
Маратон: Пясъчен маратон - ._._.  (30мин)
10:30
АДВЕНЧЪР
Адвенчър: "Ултра трейл Монт Фуджи" - ._._.  (30мин)

Може да следите програмата на Евроспорт тук, а по-интересните новини от света на спорта може да следите и на фейсбук страницата на Евроспорт България.

Може да зададете и въпрос и да ви отгворят в ефир на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Коментарът на на двете състезания ще е на Ангел Искрев.

RunBG отбор за Мон Блан - Димитър Давидов

За да запълним картината на българското участие в CCC  състезание от веригата Обиколка на Мон Блан(UTMB) ще покажем лицето и на шестият член на екипа. Това е победителят от миналогодишното издание на Обиколката на Витоша - Димитър Давидов. С него пътищата ни се пресякоха за първи път на вечерния преход Верея (50 км преход със състезателен характер по билото на Стара планина със старт Прохода на Републиката и финал в.Шипка). Част от визитката му за изминалата 2011-та година е - победа на Обиколката на Витоша, победа на Шричинмой маратон, победа на Верея 50 км и участие в Xco Adventure Cup, където с неговия съотборник се класират на второ място, след Кирил Николов - Дизела и Иван Сираков.

Разкажи ни как започна да бягаш и кога се случи това? Спомняш ли си кой те запали за бягането?
Като ученик тренирах спортно ориентиране. Това е спорт, свързан с доста бягане в планината и участия в състезания. Така още в онези години започнах да бягам на по-къси дистанции. Ориентирането беше идеалният спорт и с него израснах.  През войнишките години служех в поделение в близост до Боровец. По това време имах възможност често да тичам в планината.
Сега членувам в клуб „Маратон” - Пазарджик. Заедно с другите членове сме на походи в планината  всяка събота и неделя.

Едва преди 5 години започнах да бягам на по-дълги дистанции. Тогава започнах подготовка за състезание наречено „Ексвенчер” с опитния маратонец Емил Апостолов. Това бяха първите стъпки и скоро започнах да участвам и в маратони и ултрамаратони.

През изминалата 2011-та година спечели Обиколката на Витоша. Разкажи ни как протече за теб състезанието?
През 2010 г. участвах за първи път в това състезание. Тогава не познавах добре трасето и не знаех, какво да очаквам. Все пак се класирах трети, което ми даде увереност, че мога да постигна и нещо повече. През 2011-та  вече познавах добре трасето, имах опита от предходната година. През годината подготовката беше на ниво и остана да се преборя само с конкуренцията. На самото състезание се чувствах много добре, бях в много добра спортна форма и везните наклониха в моя полза. Надпреварата за първото място беше доста оспорвана главно заради силните конкуренти.

Би ли споделил в какви състезания си участвал до този момент и някоя интересна история от състезание?
Участвал съм в  няколко маратона и ултрамаратона главно в България - Маратон София, Ротари маратон, Шричинмой маратон, Полумаратон съединение. През 2011-та спечелих 3 състезания - Обиколката на Витоша, Вечерния преход "Верея" (50-километрово вечерно състезание/преход в Стара планина). Обичам състезанията, както по равно трасе, така и в планината – все пак предпочитам пресечените местности.

Историята от състезание:
По време на едно участие в маратон бях стартирал с доста оскъдна екипировка, а атмосферните условия се влошиха по средата на състезанието. Така се случи, че заради студеното време мускулатурата ми отказа да функционира нормално и от претенции за челно място едва завърших. От тогава се опитвам да не подценявам атмосферните условия.                                                                                            


Тази година ще участваш в Обиколката на Мон Блан, което е като олимпийските игри на ултра бяганията. Какви цели си поставяш за състезанието и на какво ще заложиш при подготовката?
Целта ми е преди всичко да го завърша успешно. Естествено ако всичко е наред, ще се боря за възможно по-челно класиране. При подготовката ще заложа на тренировки през делничните дни. Това за мен обикновено са бягания от по 10-15 км. През почивните дни мога да отделям повече време и тогава обикновено правя бягания в планината на разстояние между 30 и 80 км.

Какво те кара да търсиш нови предизвикателства?
Частицата неизвестност в новите за мен състезания. Недокоснатото събужда желанието за покоряване.

димитър давидов емо апостолов иван димитров Цанко Стойков krum admin
Димитър Давидов Емил Апостолов Иван Димитров Цанко Стойков Крум Илиев Илиян Лазаров

 

Сряда, 16 Ноември 2011 11:38

Разкажи твоята история

Разкажи твоята история

Обикаляйки България, състезавайки се или просто тренирайки ние от RunBG се запознахме с уникални хора. Техните истории не веднъж са ни пленявали и вдъхновявали. Затова искаме да дадем възможността на всеки от вас да разкаже своята вдъхновяваща история, своето лично постижение или предизвикателство.

Ако бягаш и смяташ, че имаш интересна история, свързана с бягането - Разкажи ни я и ще я публикуваме.

 

Каква история можете да разкажете?

- посетил си маратон/и по света и у нас

- ултрамаратони

- преживял си нещо на състезание

- преборил си трудност благодарение на бягането

- участвал си в Ironman, Half Iron man, UTMB, CCC, Спартаклон

- имате нещо, което не се побира в тези рамки, но го смятате за интересно - пишете ни.

 

Ако сте решили, каква история ще разкажете:

- изпратете ни я (опитайте се да се вмъкнете в 2 страници - не е фатално ако не можете)

- изпратете няколко снимки или галерия

Изпратете историята си на: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Ние ще прочетем историята и ще се свържем с вас преди да я публикуваме. 

Споделете вашият опит с други бегачи, хора като вас или хора, които искат да извървят същия път!

 

{jcomments on}

Вие сте тук:Начало Лични постижения Статии с етикет: ултрамаратони