runbg

Четвъртък, 06 20th

Last updateПон, 13 Фев 2012 6am

RunBG отбор за Мон Блан - Крум Илиев

Оценете
(1 глас)

RunBG отбор за Мон Блан - Крум Илиев

Вече ви представихме трима от отбора, който ще учатва в Обиколката на Мон Блан. Сега е ред на нашия най-запален планинар - Крум Илиев. За него можем да кажем, че е врял и кипял по планините и е нашия жив GPS. Има много опит, най-вече в дългите преходи и знае, какво да прави когато нещо се обърка. През 2011-та завършихме заедно "Обиколката на Витоша" в компанията на Цанко Стойков, като планинарския опит на Крум ни спаси от много излишни мъки. Ето какво разказа той:

- Занимавал си се с различни спортове, най-вече с туризъм. Разкажи ни малко за това и как започна да бягаш?
К: Баща ми е невероятен алпинист. В главата му са единствено планините. Като малък, бях доста едър и той не можеше да се примири с тази мисъл. Взимаше ме непрекъснато по планините с него. Даже започна да ме води в един фитнес, а той не е от хората, които биха стояли в затворена зала, за да вдигат щанги. Идеята му беше, че трябва да поотслабна. Тогава не можех да понасям нито фитнеса, нито планините.
Животът обаче променя нагласите ни. Когато бях 11-ти клас, си казах, че е крайно време да се хвана в ръце и да започна да спортувам нещо по-сериозно. Тогава започнах да се занимавам с фитнес. В интерес на истината фитнесът е спортът, който съм практикувал най-много. Преди 5 години един приятел ме попита, дали искам да отидем в Пирин за 5 дни с една група от Немската гимназия. Тогава всичко толкова ми беше доскучало, че се съгласих. Оттам насетне фитнеса отстъпи място на трекинга. Все още ходя в залата, но вече все по-рядко. След този поход в Пирин през следващите 2-3 години нямаше събота и неделя, през които да не съм някъде из планините. Обходил съм всички планини в България и няколко пъти съм правил похода от Ком до Емине.
Миналото лято с един приятел и три девойки след много време и тежка документация основахме "Младежки клуб по пешеходен и велотуризъм - София". Поглеждайки назад във времето, ако тогава някой ми беше казал, че един ден ще се занимавам толкова дейно със спорт, нямаше да му повярвам изобщо.
Колкото до бягането, още по времето, в което се занимавах с фитнес, започнах и да тичам. Но тогава не бягах повече от 5 км наведнъж. Като се запознах с Цанко (Цанко Стойков е друг член на отбора, когото Ви представихме миналата седмица)  и той ми разказа за неговите премеждия по маратоните, реших, че и аз ще пробвам да бягам на по-дълги дистанции. Занимавал съм се и с други спортове, но за значително по-малко време в сравнение с тези двата.

- Какъв път измина, докато достигнеш до първия си маратон?
К: След като минах за първи път Ком-Емине, разбрах за 100-километровата обиколка на Витоша. Тогава, прекосил цялата Стара планина, имах високо самочувствие и взех, че се записах за участие. Оказа се, че далеч не е толкова лесно. На 70-тия километър цялото ми тяло отказа да функционира. Бяхме заедно с едно момче и двамата седнахме на земята. Умората беше толкова силна, че не можехме да станем. Обадихме се на приятели с кола да дойдат да ни вземат. След този неуспешен маратон се надъхах, че ще се подготвя по-добре и следващата година ще финиширам.


- Бягал си на няколко маратона и си участвал в няколко ултра състезания. Разкажи нещо любопитно за тях.
К: Всеки маратон си има своите любопитни моменти. При второто ми участие в Обиколката на Витоша се бяхме събрали една доста голяма група. През нощта едно от момичетата започна да изостава. Останах с нея, за да не е сама. Останалата част от групата продължи напред и нямаше начин да ги настигнем. На 30-тия километър й се появиха проблеми с ходенето. Обувките й бяха неудобни. Имах един чифт резервни сандали в себе си, които й дадох. Но с всеки изминат километър и на двамата ни ставаше все по-трудно. Причината, която я движеше напред, беше да не ме остави сам. Тогава за пръв път видях на какво е способна психиката при едно такова съзтезание. След Железница от организаторите ни настигнаха и ни казаха, че времето на съзтезанието е намалено от 24 на 20 часа и тя реши да се откаже, а аз взех „разумното” решение да избягам оставащите 20 км за 2 часа, което в тогавашното ми състояние си беше чисто предизвикателство.


- Спомена думата предизвикателство. Кое е най-голямото ти такова, свързано с бягането, и какво ти костваше, за да го постигнеш?
К: Най-голямото ми предизвикателство беше, когато участвах за първи път в маратона около Батак. Преди този маратон никога не бях бягал повече от 10 км наведнъж. А тогава пред мен стояха 40 км. Струваха ми се невъзможни за изминаване. Към средата на трасето вече бях адски уморен. Но си казах, че щом съм започнал, трябва да го довърша. И къде с ходене, къде с тичане успях да финиширам.


- Тази година ще участваш в Обиколката на Мон Блан, което е като олимпийските игри на ултра бяганията. На какво ще заложиш при подготовката?
К: За момента тичам по парковете в София. В първия момент, в който пътеките по Витоша станат проходими, ще започна да бягам там. Ще направя 3-4 пъти по 100 км, за да могат краката ми да свикнат с натоварването и да видя до колко съм готов за това, което ни предстои.
- Какво те кара да търсиш нови предизвикателства?


К: Ентусиазмът на приятелите ми като че ли. Винаги съм гонил по-добрите от мен. Щом те могат, значи и аз ще успея.

admin емо апостолов иван димитров цанко стойков krum avatar
Илиян Лазаров Емил Апостолов Иван Димитров Цанко Стойков Крум Илиев  

 

Прочетена 1996 пъти Последно променена в Сряда, 29 Февруари 2012 16:18
Влезте, за да коментирате
Вие сте тук:Начало Лични постижения RunBG отбор за Мон Блан - Крум Илиев