runbg

Вторник, 10 17th

Last updateПон, 13 Фев 2012 6am

Андрей Стефанов в Ню Йорк

Оценете
(4 гласа)

Андрей Стефанов в Ню Йорк

1.Преди два месеца имаше мечта да избягаш 800км, сега мечтата е факт. Какво е чувството?

Удовлетворен съм от себе си, защото осъществих мечтата си. За мен няма значение дали са 800км или 1000км или на коя позиция съм се класирал. По-важното е, че вървя нагоре и се себенадминавам. Постигам по-голям резултат от предишия. Смисълът за мен е дори и с малко да показвам по-високо ниво или най-малкото да остана на същото ниво което съм бил, но не и назад.
 
2.Разкажи ни повече за състезанието в Ню Йорк. Каква е идеята и какви хора участват?

Състезанието се провежда за 16та поредна година. Организира се от "Шри Чинмой Маратон Тим". По същото време се провеждат 2 състезания - 10- дневно и 6- дневно. Аз участвах на 10-дневното. Състезанието включва въртенето на обиколки, всяка от които е 1 миля. Трябва да се правят поне по 50мили (80км) на ден. Имаше общо 72 участника, а са толкова заради трудността, непопулярността и големите разходи за този вид спорт. А трябва и стабилна подготовка. В моята дисциплина (мъже 10 дена) участаха 23ма състезателя. Имаше всякакъв вид състезатели от всички континенти. Може би най-много бяха спортистите от Русия и Украйна, после Австралия и Нова Зеландия. Имаше такива, които професионално се занимават със спорт и търсят високи резултати и такива, които са дошли за предизвикателството и тръпката. Аз бях от вторите. Възрастта беше от 23 до 73 години. Аз бях най-младия участник. Идеята на този вид състезания е не да се състезаваш с другите, а със самия себе си. След първият ден вече не е състезание, защото физическите ти сили са изчерпани. От тогава значение има силата на духа и на психиката. Поради дължината на това състезание ако започнеш да се състезаваш с другите още от самото начало си обречен и психиката ти няма да издържи. За мен смисълът е да отидеш и да покажеш максимален резултат и максимални възможности, на който си способен, без значение какво ще спечелиш.

3.Как протече за теб състезанието и какви трудности срещтна?

Първия ден, особено първите 5 мили бяха много приятни за мен:) Тогава и еуфорията е много голяма, но към края на първия ден болките в краката и колената стават много големи, даже трудно поносими. Опитах се да поспя малко, но от болки не можах и само се измъчвах. Тогава продължих пак да тичам. Втория ден бях физически много изтощен и това ми се отрази много тежко. Тогава започнах да имам и стомашни проблеми (те започнаха още първия ден, но втория се засилиха). В тези състезания трябва да се яде тичайки или поне ходейки, за да не губиш километри. Моят организъм не беше свинал и се отрази много лошо на стомахът ми. Дехидратирах се и ми прилоша. Заедно с натрупаната умора от предния ден, сметнах, че е по-добре да си почина по-дълго, за да се възстановя, защото само страдах по този начин. Взех си почивка около 3 часа и тогава за първи път поспах. Но същия ден (втори) бях изпуснал много мили през деня. Затова трябвше да тичам цялата нощ, може би 7-8 часа без прекъсване за да мога а наваксам загубените мили. Отделно и мазолите много те измъчват по време на състезанието. От третия ден нещата започнаха да вървят по-гладко. Болките в краката не ставаха по-силни, а постепено намаляваха и от 4-5 ден вече започваха да се оправят. Стомахът ми също свикна със "странния начин на хранене". Тука искам да уточня, че храната беше изцяло вегетариански, без месо. Основата ми беше сиропа "Мадал Бал", защото той е като течна храна, докато стомахът ми започне да приема по-твърда храна. До 6-7 ден бягането вървеше общо взето нормално. Редуваше се всякакво време. Температурата варираше от 0 до към 25-30градуса. Хем валеше като "из ведро", хем печеше много силно слънце. Поради влагата сутрин въздухът ставаше много тежък и малко трудно дишах. Една по-нтересна история се сещам. Мисля, че петият ден много силно грееше и аз не се намазах със защитен крем. Но тъй като Ню Йорк е на океана и е много силно слънцето - изгорях. Хвана ме лек топлинен удар. Цялото ми тяло гореше. Тогава след няколко часа заваля дъжд и като че ли от тялото ми излизаше пара.
След осмият ден започва да става много трудно психически. Натоварването е огромно. Бегачите са много изморени, болката, еднотипността (защото състезанието включва въртенето на обиколки, всяка от които е 1 миля), липсата на сън са предпоставки, които могата да те доведат да психична криза. Тогава медитацията много ми помогна да се концентрирам в самото състезание. В началото аз спах по 3-4 часа, после ги намалих на 2-3 часа, а накрая последните два дни спах само час и половина. Накрая по-бавно тичаш и затова аз компесирах като си намалих съня. Деветият ден се появиха отново моите стари "приятели" - стомашните проблеми. Аз бях решил въобще да не почивам последните дни, но организаторите и медицнския екип като разбраха за стомашните проблеми, за да ме предпазят не ми разрешиха да тичам 1 час за да мога да се възстановя. Десетият ден минава по-лесно, защото вече настроението е доста празнично и тогава всеки очаква края.

4.1052км са много километри за 10 дена. Какво се случва с маратонките при такова натоварване?

Аз в началото нямах компетенцията за екипировка за такива състезания и си бях взел 2 чифта маратонки моя нормален размер. Но имах честта преди това да рзговарям с друг българин - Цветан Цеков, който има много големи резултати и постижения в този спорт и той ми даде много съвети и заедно ходихме да пазаруваме за това състезание. Той ме насочи към маратонки голям размер (48, а аз за тичане използвам 44-45), защото тъй като си много време на крака и бегачите почти не почиват краката им отичат и стават огромни. И така аз имах 2 стари чифта (45ти номер) и едни нови 48. Тези старите ми свършиха работа само 2 дена, после се наложи да ги одрежа, защото много ми се подуха краката и започнаха да ми стягат. После един от състезателите (американец), ми даде още един чифт от неговите. Така общо бягах с 4 чифта. Като накрая само от едните ставаше нещо. Подметките много се изтъркват.

5.Какви хора срещтна в Ню Йорк и как реагираха на твоето постижение?

Аз съм много доволен и благодарен на организаторите, защото организацията беше на много високо ниво. Другите бегачи също ми направиха много добро впечатление. Всеки се опитва да ти помага. Аз в началото тъй като нямах никакъв опит в такива състезания, другите бегачи ме видяха, че бягам много грешно и ме насочваха и навигираха и ми даваха съвети как да бягам най-правилно и как да се улесня. Не се чувстваше никаква конкуренция. Всеки сам със себе си се състезаваше и гледаше как да помогне на другия ако е възможно. Завързах и много приятелства.

6. Лесно ли се възстанови след състезанието?

Мога да кажа, че сравнително лесно. Очаквах, че ще ми трябва повече време. Много е важен след това сънят и храната. По време на състезанието отслябнах няколко килограма, но после си ги върнах за няколко дена. Също трябват и няколко дена краката да се възстановят от отока. Психически също се възстановяш за 3-4 дена. Но бях внимателен и след това поне 2 седмици не съм тичал и започнах с лека програма.

7.Можеш ли да дадеш един съвет за добра подготовка, който всеки би могъл да спазва?

Аз затова практикувам бягането като спорт, защото си мисля, че всеки би могъл да тича без значение от възрастова група, принадлежност или физически дадености. Всеки със своето темпо и време. Да се тича умно и удовлетворяващо. По време на тичането трябва да сме щастливи и усмихнати.
Бих препоръчал медитация. Тя ще ви даде много голяма концентрация и енергия и по-леко може да бягате. Ще увеличи вътрешните ви и външни капацитети. Не е нужно много 10-15мин сутрин и вечер. Аз лично практикувам медитация по методи на Шри Чинмой, но всеки може да започне според неговите нужди.
Когато бягате преди това си отделете известно време да загреете. Може да използвате различни видове йога упражнения или "стречинг" (разтягащи) упражнения. Като започвате да бягате в началото тичайте по-бавно, за да могат мускулите да се загреят и после увеличавайте темпото.
По 3 километра без спиране на ден (около 15 мин.) могат да ви поддържат в много добра физическа и спортна форма и могат да ви лишат от много от вашите бъдещи здравни проблеми.
Препоръчвам всеки поне веднъж да се опита да участва на един маратон (42км). Смятам, че всеки би могъл да го завърши. Не говоря за хората, които имат специани противопоказания за тичане или са в много напреднала възраст (хем че има хора и на 83 години тичат маратон), но мисля, че всеки би могъл със свое темпо и време да го завърши, ако трябва и за 5-6 часа. Не само тези, кото завършват първи са победители, а всички които финиширват. Може би за 3-4 месеца човек ще можа да се подготви да изтича маратон, ако серизно се захване. Започнете с малко и постепено увеличавайте. Не бива още от първия път човек да тича по 20-30 км. Търпение, постоянство и вдъхновение. Това е ключът. Не гледайте времето, а целта. Нашият организъм има неограничени възможности. Чувството след завършването на мартона е неописуема. Просто го изпитайте.
Отделно препоръчвам вегитарианството и вкусната храна. Аз лично използвам швейцарския сироп "Мадал бал" като източник на витамини и минерали и енергия, но всеки може да си набави някакъв според неговите нужди.

8.Какви цели стоят пред теб?

Аз тъй като не съм професионален спортист, а спортът ми е хоби, за сега нямам цели и очаквания. В момента съм за няколко месеца в чужбина на стаж. Бих искал да се дипломирам, защото съм последна година студент и ще гледам професионално развитие след това.
Като цяло моят тренъор Иван Гарабитов и аз смятаме, че би било добре да си подобря времето за маратони ( 42 км) и след време да участвам на най-дългия сертифициранмаратон в света - 5 000км в Ню Йорк за 51 дена. Но за там условията да те одобрят са по-строги, защото е много тежко състезание и ми трябва известно време като бегач, за да ме одобрят организаторите. Отдал съм си цялата подготовка на тренъора и той определя програмата и методите.

Снимки - тук

Прочетена 2482 пъти Последно променена в Четвъртък, 28 Март 2013 16:01

Свързани статии (по етикет)

Влезте, за да коментирате
Вие сте тук:Начало Лични постижения Андрей Стефанов в Ню Йорк