runbg

Четвъртък, 08 22nd

Last updateПон, 13 Фев 2012 6am

Статии с етикет: runbg
Понеделник, 19 Март 2012 20:35

Blog runbg team

тест

Понеделник, 13 Февруари 2012 06:46

RunBG отбор за Мон Блан - Иван Димитров

RunBG отбор за Мон Блан - Иван Димитров

Миналата седмица ви представихме Емил Апостолов - най-старшия в отбора, който ще участва в обиколката на Мон Блан. Тази седмица ви представяме Иван Димитров или както е по-известен във форума - dobber. Ванката, както всички му казваме е човек ентусиаст и жаден за приключения. Срещнахме го преди обиколката на Витоша и от тогава темата на разговор е "Кое е следващото приключение?". Ванката е горд баща на едногодишната Белослава, която е слабост на целия отбор и ако до 31 август, когато е състезанието се научи да казва "Давай тати" - ще ни стане и талисман на отбора. Ето какво ни разказа Иван.

- Занимавал си се с други спортове. Разкажи ни как започна да бягаш и кога се случи това?
И:
Няколко години съм катерил скали и съм обикалял по планините, но нищо сериозно. Не съм спортен тип, даже не харесвам спорта толкова много. Въпреки това, аз не съм от хората които могат да стоят дълго на едно място. Танцувал съм Салса доста отдадено за 2-3 години, занимавал съм се и с други дейности. Започнах да тичам защото бях качил много килограми. От купони, алкохол, цигари, пица в 2 сутринта (почти всеки ден) - на 25 години бях станал 100кг. Реших че няма да се давам и че трябва да отслабна. Излязох една вечер в близкия парк и без да зная нищо за тичането, тръгнах на спринт. След няколко метра вече не можех да дишам и едва направих една обиколка за 10 минути. Бях съсипан... Едвам се прибрах в блока ми. След седмица с голямо нежелание бях отново в парка - трябваше да отслабвам. Само че този път не беше толкова зле, тичах по-бавно от самото начало. Почувствах се добре и след два дни отново бях в парка. Този път изминах два километра и бях изключително щастлив, че съм подобрил разстоянието със 100% - все едно вече бях взел златният медал. Това лято без план и без да съм прочел един ред относно тичането, за три месеца тичах вече по 50-60 минути на ден.  Мотивирах се само от това, че ми е по-лесно от предният ден и че всяка седмица тичах повече от предната. В следващите 6-7 години на няколко пъти спирах и започнах да тичам за дълго време, но след като се роди дъщеря ми и спрях със скалното катерене - тичането ми остана главно занимание. Днес вече карам колело и се уча да плувам.

- Откъде извира това желание за спорт и любов към дългите дистанции?
И:
Тези дистанции не са ми самоцел, по-скоро бях ядосан на себе си и търсих начин да поправя един мой провал.
През 2009 бях на един преход - Стара Планина 100х24 - 100км по билото на планината. Малко случайно попаднах там, но отпаднах от прехода някъде около средата. Едвам изкачих вр. Ботев, който е съвсем в началото на прехода. Бях страшно ядосан на себе си и ме държа много дълго време. Заради това изкачване на вр. Ботев спрях цигарите. Отново тичах стабилно и два месеца по-късно бях на Обиколка на Витоша 2009. Отново отпаднах на средата и морално бях пребит. Не знам защо, но цяла година ме човърка вътрешно. Без подготовка участвах отново през 2010 и отново отпаднах. Вече бях бесен и реших, че през 2011 трябва да се поправя. Поставих си за цел да тичам 2-3 пъти седмично, като това тичане бе по 10-15 км на тренировка и успях да осъщества мечтата си да завърша Стара Планина 100х24 и Обиколка на Витоша. И на двете събития съм тичал горе долу около 40% от дистанцията, а останалото бе бързо ходене - и съм доволен от това. Днес вече не съм ядосън, а по-скоро любопитен. Интересно ми е до къде мога да докарам възможностите си. Увеличих малко броят на тичания и дистанцията в тренировките, както и скоростта на тичане, така че вече съм по-уверен в себе си.


- Разкажи ни за най-голямото предизвикателство свързано с бягането, в което си бил въвлечен?. И какво ти костваше, за да го постигнеш?
И:
Най-голямото предизвикателство е да жонглирам с времето в което мога да тренирам. С малко дете и работен ден това е най-големият ми проблем. Другият е справяне със скуката. В планината е ок, защото постоянно всичко се променя, но след 2 години обиколки в един и същи парк по едни и същи пътеки - писва. Пробвал съм да тичам от дома до работа и обратно, но не ми допада заради автомобилите. Пробвал съм на стадион, в различни паркове, по пътеките на Витоша. Като ми омръзне - почвам да карам колело повече.

- Тази година ще участваш в Обиколката на Мон Блан, което е като олимпийските игри на ултра бяганията. На какво ще заложиш при подготовката?
И:
За мен е по-скоро “обиколката на Мон Блан”, отколкото олимпийските игри. Все пак искам да финиширам и вече започнах подготовка, като за момента тичам 3-4 пъти седмично по 10-15 км, като уикендите тичам около 2 часа на тренировка. Като се стопли ще редувам уикенд тичането със скоростно изкачване по някоя от пътеките на Витоша. Така ще събирам около 60-70км на седмица, което за моите възможности е много добре. Освен това си плувам и карам колело редовно. Ще се пробвам да правя големи преходи по нашите планини, дори да не са скоростни. Мисля че това е най-важно от всичко.

- Какво те кара да търсиш нови предизвикателства?
И:
За мен, ако няма предизвикателство - няма да се занимавам да спортувам изобщо. Трябва да уточня, че не съм атлет и се боря само със себе си. Така тръгнах с провала на първите си ултра-маратони и това ми бе предизвикателството. Когато видя нещо ново - пробвам се, ако ми хареса, но не се справям - това е предизвикателство. Все пак трябва да е нещо, което мога да изпълня в близко бъдеще. Плувам от 3 месеца и вече мразя плуването. Страшно трудно ми е. Искам да преплувам маратона Галата - втора буна на Варна и това ме мотивира. Много съм мислил да се откажа от плуването, но ако се откажа, то какъв човек ще бъда? Ако се откажа от работата ми, защото е трудна? Ако се откажа от семейството ми, защото ми е трудно?

admin емо апостолов иван димитров avatar avatar avatar
Admin Емо Апостолов Иван Димитров

 

RunBG отбор за Мон Блан - Емил Апостолов

Както обещахме, всяка седмица ще ви представяме по един от участниците в отбора на RunBG, който ще участва в Обиколката на Мон Блан - ССС. Днес ще ви представим най-опитния сред нас и човек, към който имаме огоромен респект. Той е избягал не един и два ултрамаратона и е организатор на Ротари маратон (обиколката на яз. Батак). Това е Емил Апостолов или както всички го наричат Емо.

Разкажи ни как започна да бягаш и кога се случи това?
До 34 години бях запален по футбола. Ритах по 3 пъти на седмица. Не виждах смисъла в хората, които бягаха. Не проумявах мотивацията им. Считах, че натоварването при футбола е смислено, а бягането е необяснимо. Получих разтягане на коленна връзка от футбола. Наложи се  няколко месеца да не се движа, а за футбол и дума не можеше да става. Нещо много ми липсваше. Не бях на себе си. Имах нужда от нещо, а не знаех какво. Тогава брат ми, които ме запали по футбола ми предложи алтернатива – бягане. Нямаше проблеми, но ми даваше, онова, което ме правеше неспокоен. Срещнах се с хора, бягащи от години. Те ме подкрепиха. След първата зима, без съществени простуди и бягане и в най-големия сняг, бягането ми стана необходимост.

Какъв път измина докато стигнеш до ултрамаратоните и Спартатлона.
Имах потенциал, но приятелите по бягане ми внушаваха, че съм новобранец и трябва още много време преди да се впусна в маратони. Въпреки  това на следващата година 1994г. ме подкрепиха и пробягах за първи път полумаратона. Тогава нямаше интернет и трябваше да си представител на някакъв спортен клуб, за да те пуснат на пробега. На следващата година маратона 42км София и Обиколката на Витоша. До 1997г. бягах Витоша всяка година. За жалост не ми даваха документи за Спартатлона 250км при 32 С, а тогава нямаше интернет. Трябваше лична препоръка. Случайно през 1998г. ми дадоха документи. Тогава се получаваха визи за Гърция и това не беше проблем. Въпреки това всичко мина добре. Казаха ми, че ме пускат само, за да видя. Стартирах. Бяхме трима. Единия се отказа на 42 км, а другия на 114км. Останах сам. Нямах никакво самочувствие, но срещнах един грък Мариус Фурнарис, който го бягаше всяка година от основаването на Спартатлона., но на практика го завършваше през година. Така завърших още при първото си участие. Считах , че заслугата не е моя, но бях много горд. Затова участвах всяка от  следващите три години, като го завършвах. Проумях, че Мариус ми е помогнал, но аз имам силите, въпреки, че никога не съм тренирал професионално.


Бягал си 6 пъти Спартатлона, разкажи нещо любопитно за това състезание.
След трите последователни успешни финиша на Спартатлона, започнах да бягам по други супермаратони, в Холандия 193км, в Италия 200км, в Япония 250км и т.н. Когато през 2002г. Мариус Фурнарис ме помоли заедно да пренесем годежния му пръстен през трасето на Спартатлона. Тръгнахме заедно. Той се отказа на 168 км. предаде ми пръстена, които аз пренесох до финала. Чувствах се много горд.
Бягах и на 20 годишнината на Спартатлона, но за пръстена ще помня цял живот.

Тази година ще участваш в Обиколката на Мон Блан, което е като олимпийските игри на ултра бяганията. На какво ще заложиш при подготовката?
Най-важното на което ще заложа е наслаждаването на може би последното ми участие в супермаратон. Ще се радвам на възможността ако завърша. За годините разбрах, че не по-малко важно от участието в супермаратон е подготовката за него. Ще се опитам да го изживея още веднъж. След катастрофата, която преживях през 2008г. не съм участвал в по-дълъг маратон от 100км. Въпреки това не съм подхождал много сериозно.

Какво те кара да търсиш нови предизвикателства?
При мен не знам дали е предизвикателство или начин на живот. Колко ще издържа не знам, но за определен момент трябва да има нещо различно, което ти позволява да се радваш на първичните възможности в живота. А именно да се движиш, да дишаш, да можеш да се радваш на онези неща в живота, които ти се струва, че просто ти се полагат, защото си жив.

admin емо апостолов avatar avatar avatar avatar
Admin Емо Апостолов  

 

Страница 2 от 2
Вие сте тук:Начало Тренировки Статии с етикет: runbg